Агрокоментар: Зелената сделка – между реалността и крайностите
Как обаче фермерите ще станат съмишленици за нейното изпълнение
Да се преразгледа Зелената сделка в по-реалистичен план, това обеща Урсула фон дер Лайен. Направи го в речта си пред Европейския парламент, след одобрението да поеме управлението на ЕК втори мандат. Така тя даде сигнал на протестиращите месеци наред европейски фермери, че са чути техните гласове. Включително за страховете им от негативните икономически последици, следствие на предлаганата Зелена сделка. Твърде наивно е да се очаква отстъпление от зелените политики. По-скоро името на тази сделка може да се промени, като се акцентира на устойчивото развитие на индустрията и земеделието. И най-много, като добра изненада, да се включат някакви стратегии в подкрепа на екологичната, устойчива индустриализация. Това ще бъде козметична промяна, но генералната линия на политическото решение за зелен преход вероятно ще се запази. Каква ще бъде целта, необходима ли е тази вербална еквилибристика? Да, разбира се! Защото крайните екологични крила, добре финансирани, подкопават имиджа на зелените политики. Пресни примери – да запазим кокичетата, мечките и др. животни, но магистрала в никакъв случай! Съдилища, забавени проекти, катастрофи по тесните и натоварени пътища. Да не отминаваме с насмешка екологичните крясъци за съдбата на опитните мишки в медицинските лаборатории. Правата на мишките, моля! Въобще – както се казва, Хомо сапиенс, ако каже на планетата „сбогом“, това ще хвърли във възторг сектата на крайните екологични движения. Дали е случайно, че в САЩ има закон за борба с екотероризма, а в ЕС дори няма правна дефиниция за него? Земеделието, животновъдството, безспорно са във фокуса на всички мерки, свързани с овладяване на климатичните промени. Какво всъщност може да направи от това съсловие съмишленик, а не враг на екологизацията? Явно, първите крачки в зелената посока подхранват опасенията: че новите правила ще ударят по джоба фермера, че ще го натоварят с безумни, тежки административни изисквания, трудно изпълними, отнемащи време. И то с неизвестен резултат. И тогава еколозите ще се радват, че цели стада крави – защото отделят вредни газове, ще бъдат унищожени, но сълза за затрития бизнес и живот на фермера, няма да се пророни. Трябва сериозен диалог, на всички нива. И ако може в него да участват повече учени, но дали и те няма да са платени? От неправителствени екологични организации, или праведници, захранвани от онези, които пък гледат на зеления преход като на политическа кауза? За да се докаже, че екологията не е враг на индустриализацията, нещо което екотерористите на практика правят. Че ще се търси баланс – как обаче, между устойчивото развитие на бизнеса и зелените практики. Ще се наложи дори да се водят морално-етични дебати, за да се преодолеят и предразсъдъците за неприкосновеността на святата, божествена природа, осквернявана от индустрията. Да се вкарат учени в дебата, които ще бъдат коректив на зелените залитания ,като напомнят, че вече има технологии, които могат да неутрализират пораженията на бизнеса върху околната среда и биоразнообразието. Зелената сделка трябва да претърпи корекции. Но дали ще бъдат популистки отговор на недоволствата или стимулиращи за фермерите, това е въпросът… Това е големият въпрос, а не дали Зелената сделка дали е жива…











