Агрокоментар: За храните боклуци, които ядем
Млечните продукти – фалшификати. Защо стигат до пазара?
Ядем боклуци, ни стресна преди години бившият земеделски министър Мирослав Найденов. Той започна битка да промени това, ако си спомняте. Появиха се млечни продукти по БДС и месни- „Стара планина“. Гръмнаха скандали – било лобистко това предложение и т.н. Лобистко или не, но за кратко т.н. имитиращи млечни продукти бяха отделени в отделна витрина. И до сега важи това правило. Всичко това стихна, но загърмяха периодично скандалите – БДС кисело мляко било далеч от стандартите, на етикета имало фалшива информация. Битката с фалшификаторите продължава- къде от асоциации, къде от организации за защита на потребителите. Твърди се, че около 80% от млечните продукти са „истински“, т.е. няма опит за подвеждане на потребителя. Но онези , останалите 20%, какво са? Това не е малък процент. Какво са? Ето рецепта – преобладаващо вода, сол, малко мляко. Има и възхитителни шедьоври, благодарение на развитата химия. Влага се нишесте и хранителни гуми, ако не сте чували за тях, за да се докара сместа поне по външен вид на сирене. Наричали се „агар-агар“. Звучи като заклинание, нали? Даже наречено било това нещо „Традиционно сирене“, това кулинарно чудо. За бога братя, не купувайте тези смеси! Освен че не са полезни, те подкопават изрядните производители. Ще ги познаете по цената тези алхимици. Че как ще се мерят с тях – цена 6 лева за кило, изрядните производители? Експертите по хранително-вкусова промишленост твърдят: само вложеното мляко струва толкова, плюс 2 лв. заводски разходи, плюс 100% надценка на търговците и ето ти крайна цена за потребителя- 16 лв. Какви са икономическите загуби за бюджета ? От НАП са на мнение, че тези изкуствени – не добавки, а направо съставки, не се декларират. Нелоялната конкуренция, която се прави на истинските сирена и кашкавали, е факт. Ние, потребителите, наистина ядем боклуци, ако се върнем на стряскащото признание на Мирослав Найденов. А сиренето – да, полезно е, но за някои то е алерген. Стигаме до кулминацията. Как тези фалшификати влизали даже в търговски вериги? Кой не упражнява контрол и защо? Защо обикновено неправителствени организации тръгват по следите на престъплението? Какви са наказанията? Явно не са дисциплиниращи- плащаш някаква глоба и продължаваш в същия дух. За това има предложение- солени , стъпаловидни глоби, като при рецидив, да се отнеме лиценза на тези нарушители. Друг интересен факт – подадени сигнали до прокуратурата, се връщат с мнение: няма данни за престъпление. Това се твърди в публикация на „Труд“. Години наред журналисти питат: защо се пази тайна – кои фирми са нарушителите? Под закрилата на какъв закон виреят те? По едно време беше обещано, че в сайта на БАБХ ще можем да видим списък с нарушителите. Заглъхна това обещание. Вярно, че слуховете-от ухо на ухо, в крайна сметка виждат бял свят. Не веднъж се чува въпросът: защо и ние като съседната ни страна , не пишем на етикета – произведено с мляко от Гърция. Така биха се подкрепили българските млечни фермери. Пълен хаос е със статистиката – колко от кравето мляко е вносно, какви количества сухо мляко влиза у нас, откъде? Кои продукти могат да носят названието кашкавал, или бяло саламурено сирене? Но у нас мандрите и фермерите открай време са на нож, свирепи врагове. Преработватели с месеци не плащат изкупеното мляко. Животновъдите пък с четири очи чакат парите си – да купят фуражи, да подобрят технологично хигиената във фермата. Ето, стигнахме до любимата тема: сдружаването. Мандри- кооперативи, на акционерен принцип и т.н. Както е в страната на сиренето – Швейцария- две трети от производителите работят на този принцип.
