Агрокоментар: Готовност за сериозните промени в ОСП
Насоки за промени в следващата ОСП – имат ли готовност фермери и преработватели да посрещнат предизвикателствата
Фил Хоган, бившият еврокомисар по земеделие, успокояваше фермерите – че революционни промени в бъдещата ОСП, т.е. 2013- 2021 , няма да има. И нямаше. Трудно откриваеми бяха и еволюционните промени. Всичко си вървеше в руслото, някак лениво. После го замести Войчеховски. Зелената сделка се появи, като революционен елемент в земеделието на ЕС. Но тази сделка не й провървя. Безбройните гневни протести на европейските фермери го доказа. Основно искане беше и си остава преразглеждане на целите и най-вече на сроковете за техните изпълнения. Още повече , че войната в Украйна дойде като допълнително финансово затруднение за земеделци и животновъди, разбалансира пазарите с внос на земеделска продукция, която не отговаря на европейските стандарти. А сега накъде? Председателят на ЕК Фон дер Лайен, в отговор на фермерските протести обеща нова времева рамка за изпълнение на амбициозното „позеленяване“. Ще се съгласят ли фермерите само с тази промяна? Искат ли те пренаписване на Зелената сделка? Може би има очакване, че трябва да се акцентира върху мотивацията за екологизация? Сега се чуват мнения на много грамотни фермери- Зелената сделка предполага пълна промяна на ОСП! Това, което години преди това висеше като заплаха ! Разбира се, че иновациите и дигитализацията могат да тласнат европейското земеделие напред в класацията за конкурентоспособност. Дали обаче земеделци и животновъди имат необходимите познания за това? Подготовката на кадрите в средните и висши учебни заведения, адекватна ли е на необходимостта от дигитализация? Малките производители само като чуят за това, отсичат: няма пари за инвестиции, това е за големите ферми! А дори и у нас има, макар и много малко примери за това- как една малка кравеферма, например, може да печели милиони. Не е нормално в днешния дигитален век, пчелари да се оплакват, че не можели да влязат в електронната платформа, оповестяваща пръскания с препарати, например. Докато техни колеги, малко на брой, следят процесите в кошерите дигитално, знаят кога започва роенето и т.н. Учените на ЕС, насочени към селското стопанство, трябва да се раздвижат, като предлагат разработки за решаването на практически трудности, които намаляват ефективността . Впрочем, те пък предлагат някои нови технологии за предотвратяване на вредното въздействие от земеделието върху природата. Които , ако се прилагат, биха смекчили някои твърде крайни искания на екологичните организации. Например, европеецът да върви към вегетарианство, да си набавял протеините от растителен произход , от скакалци и други такива стряскащи кулинарни новости, поне на този етап. Защото психологическата бариера е факт! Някои препоръки в Доклада „Общи переспективи за селското стопанство и храните в Европа“ със сигурност, ако се осъществят, ще имат тежки икономически, социални и политически последствия. Те даже вече са на лице. „Позеленяването“, удря доходите на фермерите. И най- отчайващото, не се ли разбира в Брюксел, ражда се евроскептицизъм. Чиновниците взеха политическото решение за транспортните коридори, откъдето да се изнася украинското зърно. Но пък то, в голямата си част остава в страните-членки. И до ден днешен се мълчи как ще се сложи ред на пазарите. И така, и най-отявлени привърженици на обединена Европа, бяха сочени като путинисти. ОСП трябва да стъпи по-здраво на пазарни релси. Всяко закъснение ще се заплаща скъпо от агробизнеса и от нас, потребителите.
