Агрокоментар: Дрямката на политиците
Кои от важните проблеми на агробизнеса се разискваха в предизборната кампания
В дълбока икономическа дрямка тъне страната ни. Политиците сънуват „санитарни кордони“, как се докопват до трона, как касират резултатите от седмите по ред избори за кратко време. За някои от тях си мислиш – те в селото не го пускат, то за поповата къща пита. В същото време агробизнесът пъшка под бремето на войни, суши и наводнения, зелени амбиции, пандемия. Вносът на плодове и зеленчуци у нас бил голям. Е, добре т.г. става още по-голям. Някой отвори ли си устата да анализира – защо земеделието, което по принцип зависи от природните капризи, тази година съвсем го закъса? Как се противодейства на климатичните капризи в развити земеделски страни? Защо години наред се говори единствено в бъдеще време за „управление на риска“? Включително и пазарния? Дори от патриотарските партии никой не се възползва от възможността да си сложи една голяма червена точка като каже – докога пазарите на ЕС ще се разбалансират от вноса на трети страни? Какво се случва с НСП? Защо вече втора година не се отварят мерките? Ще се профукат ли възможностите за инвестиции, които се дават от Плана за възстановяване и устойчивост? Натам вървят нещата. Води се т.н. стратегически диалог за бъдещето на европейското земеделие. Стоте дни за окончателния вариант на доклада текат, докато тук безметежно се дреме. Като изключим някои по-стабилни асоциации. Да, някак-си не върви в предизборна кампания да се изтъпаниш и да кажеш – фермери, предстоят големи промени. „Заедно“-както те обичат да наблягат, трябва да водим диалога и за ролята на европейските субсидии, и за начина им на разпределяне от аграрните институции. Има проблеми наистина неуместни, твърде бодящи предизборното ухо, свикнало да го погалват. Но все пак трябва да се излезе от дрямката, крайно време е. Да си кажем право в очите – защо непрекъснато се искат все повече евросредства, и то от сектори, залети от помощи. А резултатите им – като от миналия век. Как така субсидията за дадена култура ще бъде по-голяма от себестойността? Аборигенните животни – трябва ли да се подпомагат в райони, където условията плачат за високопродуктивни животни, защото там фуражи бол, реколти добри от зърнени култури. Дебатът за насочване на субсидиите от производството, към осигуряване на пазари, ще бъде труден. Фермерите, малко разглезени от европейските пари, ще си искат плащания за инвестиции. Дали няма да подскочат, ако пък се засегне още по-болната тема – размерът на съфинансиране на даден проект от страна на кандидата, да се увеличи. В европейските дебати това вече се прокрадва. А поставеният въпрос – да се намали европейското финансиране на агробизнеса, като се увеличат държавните помощи? Това за България, една сравнително по-бедна страна, дали ще е добре? Конкурентоспособността на Европейската икономика изостава, предупреждават експерти. Дали субсидиите наистина, а не само в натруфени слова, да не се насочат към иновации, нови технологии. Да се отделят 1 млрд и 200 хил. лв от три поредни бъдещи бюджети на страната ни за възстановяване на поливното земеделие. Идеята на служебния земеделски министър обнадежди фермерите. Обаче трезво! Перманентните избори с министри Пантелей – пътник, ни поставят в талигата, която се влачи. Докато европейското земеделие, няма мърдане трябва да промени политиките си. Въпрос на оцеляване в силно конкурентната среда.
