Агрокоментар: Поколенческа смяна в агробизнеса – защо?
„Застаряващо“ фермерство в ЕС
Младите фермери у нас, под 35 годишна възраст, са едва около 7%. Средната възраст на земеделците е 64 години. В ЕС 12% от стопанствата се управляват от млади фермери. Т.е. проблемът не е само нашенски. Защо усилията на ЕК да промени това съотношение, удрят на камък? Предвиждат се задължителни за Общността правила- например, 3% от финансови пакет за директните плащания да се насочат към подкрепа на младите. Всяка държава- членка на ЕС има свободата да предприема други мерки, съобразно спецификата на земеделие си. У нас: предвиждат се инвестиционни мерки от НСП – 40 хил. евро за млади земеделски стопани, за малко или стартиращо стопанство и т.н. Но цифрите на статистиката – за броя на младите фермери, колебливо се движи около отчайващи резултати. Защо е толкова важно младите хора да се привлекат в селското стопанство? Илон Мъск, не кой да е, обяснява това- защо просперитета на икономиките е свързан с навлизане на младите хора в бизнеса въобще. Поводът – все повече от много богатите в света бизнесмени, влагат колосални средства за анти ейдж технологии- козметика, в т.н. днес процедури за подмладяване- много от тях лазерни, в лекарства и хранителни добавки, които удължават живота. Изненадващото заключение- това не е добре за обществото. Защото, за съжаление, повечето от възрастните не променят мнението си по много въпроси, вкл. за бизнеса, до края на живота си т.е. спъва се толкова важното – внедряването на нови технологии, иновации. С тази прелюдия към проблема със „застаряващото фермерство“, нещата изглеждат доста сериозно. Да мръднем извън статистиката. Много често млади хора, които се включват в утвърден вече семеен агробизнес, споделят – понякога се налага да се преодолее т.н. поколенческа пропаст. Младите владеят езици, комуникативни са, получили са знания- последен вик на технологиите. Но техните бащи държат да вървят по утъпканите пътечки, там рисковете са по-малко. И все пак – европейската финансова подкрепа за младите земеделски стопани, защо не дава очакваните резултати? Особено при започващите от нулата, както се казва? Защо се оказва, че голяма част от взелите европейски пари млади хора, забравят за това си важно решение, след изтичане на петгодишния мониторинг на стопанствата им? ЕК трябва да направи именно този задълбочен анализ. Какво им липсва на младите семейства, които отиват на село? При това днешното поколение не се дава лесно на проблемите – особено, свързани с държавните и европейски политики. Лични впечатления, подчертавам, ще споделя. Тези хора не са отровени от манталитета на соца – държавата трябва да помага, държавата дезертира и т.н. Тяхната философия е друга: има проблем, трябва решение! Но тези амбициозни млади не могат да решат въпроса – няма детска градина, лекарят е в съседния град, линейки няма, няма училище… А защо да не се помисли и за данъчни облекчения, например? Най-вече за новаците, без родители със сериозен бизнес, който те наследяват? За осигуряване на жилища да не говорим, това е утопия. Въпреки пустеещите къщи в пустеещи села. Идеята да се „зарибят“ младите хора, които да се обърнат към агробизнеса, някак си се разминава доста с очакваните резултати. И сега новият еврокомисар по земеделие Хансен, обещава мерки, за да се преодолее този тежък проблем. Какви ще бъдат те, ще стане ясно съвсем скоро – след като той – в началото на януари, обяви вече подробния си доклад за бъдещето на европейското земеделие. Вече извън политическите клишета!
