Агрокоментар: Равносметката – реалности и очаквания
Време е за равносметка на агробизнеса – с какви резултати се изпраща миналата година, какви са очакваните промени през 2025
Дойде време за традиционната равносметка – каква година изпраща агробизнесът в ЕС, респективно у нас? Да не забравяме: навлизането в 2024 г. След една сравнително добра година – 2022, м.г.- 2023, земеделците – производители на зърнени и маслодайни култури трябваше да оцеляват на пазарите- с двоен спад на цените при това с 20-30% по-високи разходи. Т.е. две поредни години се превърнаха в тест за икономическата устойчивост на стопанствата . И докато някои сектори – като зърнения, се справиха криво-ляво, то производството на плодове и зеленчуци, както и животновъдите едва оцеляваха. Безмитният внос на пшеница и слънчоглед от Украйна, на мед и други земеделски продукти-птиче месо и яйца, силно деформираха пазарите. Ликвидността на стопанствата – там разбираемо казано – едва се връзваха двата края – на приходи, разходи и печалба. Средните годишни доходи на едно земеделско стопанство у нас са едва 10 000 евро, докато за ЕС са 26 000 евро. От друга страна този европейски среден годишен доход е едва 60% от средния годишен доход в други отрасли. Урсула фон дер Лайен – след нескончаемите протести на европейските фермери, се кълне, по брюкселски казано, че ще се осигури „достойно заплащане“ на заетите в селското стопанство. Как точно, засега не е ясно. Геополитическата ситуация постави през 2024 година ребром въпросът: как вносът от трети страни вкл. чрез договора с МЕРКОСУР, няма да постави европейския фермер в неравностойно пазарно положение: с по-високи разходи, заради екологизацията, да се конкурира с производители, неангажирани със зелени изисквания. Сушата през 2024 г. допълнително усложни ситуацията. За липсата на поливно земеделие у нас, не е пресилено казано, фермерите са силно разтревожени. Ножът опря у кокала. Исканите от министър Тахов пари за възстановяване на инфраструктурата, не са включени в проектобюджета за 2025г. Нищо ново – в Плана за възстановяване – преди това, се тегли една дебела черта върху графата „Напояване“. Погледнато реално, шансовете за следване на стратегия в напояване у нас изглеждат отчайващо невъзможни т.е. извън полезрението на управляващите, и то години наред. Интересно е, че прагматичните земеделци са уверени – в протестна готовност сме и напояването ще тръгне в правилната посока! Малка надежда дават изпълняваните инвестиционни проекти по НСП. Фермерите бързо се преориентираха към безорните технологии, сортовете устойчиви на безводие, към прецизното земеделие, дигитализация, софтуерното управление на фирмите и т.н. Особено по-големите стопанства. Но, за съжаление, у нас тези технологии навлизат далеч по-бавно, отколкото в другите страни-членки на ЕС. Т.г., просто е наложително това изоставане да се компенсира. От това и навлизането на автономните земеделски машини, до голяма степен зависи решаването на всеобщия европейски проблем – липса на работна ръка. В безвремие тъне упоритият отказ за сдружаване. За възползване от предимствата на т.н. къси вериги на продажби. ЕК хвърли земеделието в изпълнение на една „свръх амбициозна цел“, както гласи клишето за Зелената сделка. Обещанията на фон дер Лайен, че тя ще се преразгледа, се приемат с голяма доза предпазливост. У нас около 35% от фермерите са поели „зелени“ ангажименти. Очаква се увеличение до 50% през т.г. Европейските земеделци имат проблем с конкурентоспособността. Това тревожи. Но дали през 2025г. предизвикателствата пред агробизнеса няма да се окажат по-големи от очакваните?
