Агрокоментар: В търсене на „истинския“ пчелен мед
Трудно ли е да се открие „истински“ пчелен мед? Откъде се внася, кой контролира качеството му?
Чай с мед и лимон прибавя българинът към лекарствата си, в този грипав период на годината. Затова по-често го вълнува въпросът: откъде да си купи „истински“ мед, както се казва. Начинание с повишена трудност. Пчелният мед в момента е в режим на „аварийна спирачка“, т.е. ЕК одобрява спирането на внос от Украйна, тъй като тарифните квоти са превишени. Разрешителното важи до юни т.г. Така или иначе, пазарът беше пренаситен – само за първите 6 месеца на м.г. вносът е нараснал с 61 %. Залежават големи количества, произведени от българските пчелари. То не е една беля на главата им. Вносът от Китай до скоро беше най-голям, Аржентина също добре се представя на българския пазар. Дали все още в някои европейски страни купуват български мед – за подобрител на техния? Родният е прочут с ненадминатите си качества. Ясно, поради богатството от билки, с които Бог е надарил нашата природа. Дали можем все пак да се доберем до чистия мед, както му казваме? Чисто административно въпросът е уреден. В началото на 2023 г. излезе Наредба 3,която регламентира етикетирането. Там потребителят се информира – има ли примес на българския мед с чужд. Но, до 2023 г – без да се упоменава чие производство е примесът, само обозначение – изцяло от страни в ЕС, извън него. Наредба 3 вече изисква да се впише и името и на държавата – вносител. За да ви е чиста работата, обърнете внимание – дали на етикета има българското знаменце, т.е. продуктът е изцяло български. Това, разбира се, не ни гарантира на практика почти нищо. Защото пчеларите твърдят – има внос от Полша и Гърция, например, или даже от Украйна, опакова се, лепва се етикета „български мед“ и толкоз. Това, се прави, като пчелари твърдят най-вече от търговците. Разбира се, БАБХ със сигурност няма нужния брой експерти-контрольори. Сега пчеларите допълнително ще пострадат от търговския договор с МЕРКОСУР. Контролът не е ефективен. БАБХ трябва да следи – има ли следи или сериозни остатъчни количества на забранени препарати в предлагания у нас мед. Центърът за оценка на риска в хранителната верига у нас прави изследвания през м.г. Една пета от пробите показват наличие на замърсители, като около 22% се падат на ветеринарно-лечебни препарати. Никак не е изненадващо. Експерти обясняват голямата смъртност в българските пчелини не само с използваните препарати на основата на неоникотиноидите в растениевъдството. Мнозина пчелари не са наясно с профилактиката и лечението на множеството опасни болести по пчелите. Все пак – на етикетите ние, потребителите, можем да погледнем има ли съответния номер на сертификата, издаден на производителя. И ако ни се занимава, да проверим дали съответният номер е в регистъра на БАБХ. Дори да поискаме изследване на съответния продукт. Трудна работа. Успокояващо е , че българските пчелари избягвали да ни пробутват мед, подсладен със захар или с недопустимо оводняване. И като обобщение – повечето любители на меда и апитерапията, предпочитат да си купуват мед от познат пчелар, на когото имат доверие. Не е лошо това решение. Да завършим с шегата или истината, публикувана наскоро – пчелар наблюдавал видеокамера как мечоците си подбират меда, като нападнат пчелина. Незнайно как, но те започвали от най-качествения, най-скъпия. Мечокът Медун, както е наричан в приказките, е най-безпристрастният контрольор.
