Агрокоментар: Торовете – новият енергиен фронт на Русия
Стратегия и тактика на откритата икономическа и политическа война
Енергийната зависимост от Русия все още тегне над европейската индустрия. Диверсификацията само до някъде разхлаби задушаващата примка на руския газ. Путин прехвърли енергийната война на друг фронт – минералните торове. Защото около 90% от себестойността на това производство се пада именно на разходите за енергия. Т.е. енергийният натиск на Русия продължава чрез войната на торовите пазари. Вносът на евтини руски торове в ЕС не намалява. Цените – далеч под пазарните в света, лесно се смъкват, поради политическите решения за държавно регулиране. Последствията, доста тревожни, вече са налице. Големи германски производители на торове са първите жертви, изтласкани от пазарите, поради невъзможност да устоят на конкуренцията. Дори гигантите-производители, намаляват капацитета си, даже затварят някои от заводите си за неопределено време. В очакване да се проумее какво? Че този пазарен хаос, дирижиран от Русия, може да има, и вече има, тежки последствия за европейското селско стопанство. Разбираемо е напомнянето, че хранителен суверенитет може да се осигури, ако Европа разчита повече на собствено производство торове, а вносът да се сведе до разумни количества. Какво сочи Евростат – някои цифри: през периода 2022 – 2023 година, вносът на азотни торове от Русия се е увеличил с 34% в сравнение с предишен период. Вносът на карбамид е достигнал до 53%!!Има лек, незначителен спад следващите години. Какви са утежняващите обстоятелства в тази война? Климатичните промени добавят допълнителни затруднения. Обработваемата земя, освен, че не се произвежда, намалява поради сушите. В Испания и Португалия вече се усеща този процес, казват учените.
През януари ЕК даде знак, че се готвят наказателни мита за вноса на торове от Русия и Беларус. Към ставката от 6,5% процента мито, се възнамерява да се прибавят още 40-45 евро на тон. Това е политическо решение, част от допълнителните санкции, които ще се наложат на Русия. От там пък високомерно обявили, че този акт е „прострелване в краката“ на европейското земеделие. Дали пък не са прави, за съжаление? Ето повод да не се подминава тази гледна точка на пазарния враг: ЕС все още няма концепция- откъде ще се набавят необходимите торове? От трети страни? Как кореспондира това с амбицията на Европа за драстично намаление на въглеродния отпечатък, който е далеч по-голям, близо с 50%, на торовете, произведени в тези страни? Може ли в обозримото бъдеще ЕС да си стъпи на краката и увеличи производството на торове? И то при тези строги регулации и екологични изисквания? И сега, твърдят европейските химически гиганти, потоците от еко компенсации, са недостатъчни. Те предупреждават: ако ще се произвеждат зелени торове в ЕС, трябва да се прилагат нови, иновативни технологии. Това налага инвестиции и то сериозни. Как ще се подпомогнат производителите? Явно , в Брюксел не спят. Но всичко е на етап на калкулиране – какви загуби ще се търпят , поради евентуалните наказателни мита? При пазарни трусове, евентуално, ще се подпомага ли европейският фермер? От какви фондове? Войната с торовете се ожесточава. Урсула фон дер Лайен съчувствено похвали европейския фермер, „показал забележителна издръжливост при кризите“. Отговорът на торовите производители: никакви политически оцветени анализи не помагат. Трябва да се действа незабавно!
