Агрокоментар: Цените на храните – срещу пазарът не се рита?
Кой драсна клечката на недоволството от високите цени на храните на Балканите ?
Бойкот на големите търговски вериги – Хърватия даде старт на инициативата ,светкавично беше последвана от почти всички страни на Балканите. Започна твърде познатият остър дебат – трябва ли всеки един от нас да се включи? И в крайна сметка какъв резултат се очаква? Естествено, синдикати и леви партии – те винаги с две ръце подкрепят такива мероприятия. Това им е работата на едните. Партийците? Някои следват концептуалните си политики за защита на народа. Техни подгласници пък не пропускат да спечелят някоя-друга точка пред електората. Като забравят, че са се клели във вярност на пазарната икономика. България като че ли изживя детската си болест на прехода – носталгия към държавно регулиране на цените. Минахме през модата на искани минимални изкупни цени, таван на цените, протести срещу „абдикацията“ както се казваше на държавата, която не изкупува земеделската продукция, останала непродадена. А защо е произведена, този въпрос оставаше скрит. Сега с бойкота на големите търговски вериги, както дебело подчертават организаторите, се иска не таван на цените, а таван на печалбата. Което си е словесна еквилибристика. Иди разбери каква е себестойността-фирмена тайна, за да заковеш после цената след държавно определена печалба. Този подход си е честа проба архаизъм. Някои помнят Комитета по цените по време на соца, който точно, ама едно към едно, това работеше- себестойност, 12% печалба, цена и няма мърдане от нея. Дефицит на стоки, изпитахме го, сега вече смешки – записване за хладилник, за пералня, търсене на връзки, да прередиш някого. Добре, на определената дата за бойкот не стъпваме в магазините. На другия ден наваксваме, защото гладните гърла вкъщи чакат. Финансовите загуби за мощните търговски вериги – бълха ги ухапала. Всъщност, ясно, този протест има символично значение. Защото разбутва големия икономически и финансов ум в Брюксел и страните- членки. А дали той не дреме под сянката на н. в. Пазарната икономика? Съвсем не е случайно, че в толкова много европейски страни стартира този бойкот. Кои са истинските, общи икономически причини за тези европейски страни? С ръчкане единствено от политици, това недоволство едва ли може да набере такава мощ. Не е достатъчно да обясняваш – как таванът на печалбата ще породи доста негативи, които потребителят ще отнесе. Че не е редно някои бизнесите с голяма социална значимост -храните, да бъдат наказвани в тази ситуация- като им определят цените. Стигаме до твърденията – че има картел между големите търговски вериги. Но Комисиите за защита на конкуренцията и потребителите мълчат по този въпрос. А те трябва да проговорят. Впрочем знае се, че картелът много трудно се доказвал, че разследването отнема много месеци. Скромни резултати се отчитат общо взето – виждаш, че ачик има картел, но това усещане трябва да се подплати с доказателства. Колкото до големите търговски вериги – не само в страните-членки, но периодично и на европейско равнище се поставя въпросът- може ли, как, да се ограничи тяхната голямата търговски мощ в хранителната верига, тяхното господстващо положение? Тук е доста спорно да се отсече- това диктува пазарът, такива са цените ! Всеки опит за пазарни регулации, дори чрез регламенти, удря на камък- това не е пазарно! Наистина ли някой във веригата на доставките не злоупотребява с господстващо положение? Трудно ли е да се посочи? Липсват ли пазарни лостове против ценовото изкривяване? Или някой си затваря очите, заради мощни лобита? В Румъния недоволството на хората измете правителството . Само да напомним..
