Агрокоментар: Геополитика и агробизнес
От САЩ задуха вятърът на екзотични икономически правила
Аз съм аполитичен, много често се чува от фермери и преработватели. Това твърдение, естествено, е твърде странно, вероятно продиктувано от страха да не се попадне под партийната бухалка на управляващите. За всеки средно интелигентен човек е ясно, че икономиката и политиката са като скачени съдове. Потвърждение е силната тревога, която обзе света, поради тръмпизма. Той с размах обявява все нови и нови мита при вноса на стоки в САЩ. Един вид преминава каубойски през всички съвременни концепции за пазарните правила. И както твърди, погазването на закона, ако е в полза да се постигане Америка-най-великата страна, не е укоримо. Протекционизмът, останал като лош пример в учебниците по икономика, анахронизъм някакъв, се завръща. Налагане на големи мита на стоки, следва отмъщение с още по-големи. Търговската война започна и в селското стопанство. Сега битките са на полето на торовете. Даже още по времето на ковид – кризата започна всичко. Какви тук някакви си пазарни правила. Политическо решение – безмитен внос на селскостопанска продукция от Украйна. Че зърното не отива към бедните страни, а остава в рамките на ЕС – Брюксел ни чул, ни видял. Геополитика, а не пазарът, явно ще управлява агробизнеса. Има сигнали, че директните плащания, въпреки очакванията да отпаднат като подпомагане, остават и в следващата ОСП. Защо? Нали аргументите против тях са, че отиват предимно при зърнопроизводителите? Не понамирисва ли на геополитика? Русия увеличава производството си и води твърде агресивна политика за стъпване на нови пазари. Дали Путин е много загрижен за глада в развиващите се африкански страни, че направи жеста с безплатното предоставеното зърно? Какво се случва с надпреварата да се осигурят сигурни логистични коридори – Тръмп и Китай гледат към Панамския канал ? Русия има план за построяване на Северносибирска железница. Китай пък – железопътна линия за връзка с внос от Чили. Фундаментът на продоволствената сигурност са зърнените и маслодайните култури. Те са приоритетни. Китай, вече в черния списък с наложените мита, изготвен от Тръмп, реагира доста бързо и адекватно. Защото нищо чудно екстравагантните американски наказателни мита да не ударят таван от 100%, каквото анализатори допускат? Китай хич не се замисля и отваря врати за ГМ култури, за да увеличи добивите. Европейските фермери с отчаяние очакват, че от страните на МЕРКОСУР ще потекат селскостопански продукти – далеч по-евтини, без да отговарят на европейските еко стандарти на ЕС. Новият еврокомисар по земеделие, както вече излезе неофициална информация, възнамерява да се сложи справедлив пазарен ред, защита за фермерите на стария континент. Как? Очаква се да видим. И сега – постфактум- дали сключеният от Урсула фон дер Лайен договор с латиноамериканските страни е лекомислен акт? С оглед на геополитиката, обърната с краката нагоре от Тръмп и Путин – не! Това са нови пазари, които евентуално да компенсират бариерата пред американския. Дали ЕС ще клекне пред навлизането на ГМ култури? С аргумента за новия политически ред в света? Заради климатичните промени, които изкарват от играта обработваема земя заради сушата в дадени региони? В тази геополитическа война с наказателни мита има много неизвестни. Например – дали протекционизмът на Тръмп няма да докаже очакваните пазарни последствия – инфлация, недостиг на земеделска продукция? Геополитика и агробизнес – играта ще бъде а живот и смърт.
