Агрокоментар: Политиците – длъжници на агробизнеса
Големи амбиции за раздвижване на законодателната и изпълнителната власт
Бойкотът на големите търговски вериги размърда умовете на законодателната и изпълнителната власт у нас. И не отчетения спад в приходите на търговците – около 28% за един ден -13.02, което си е сериозна цифра. В нея се отразява натрупаното недоволство на потребителя. Нагнетяването се получи в годините, когато всеки изблик неизменно се посрещаше с контра-аргумента – това е положението, пазарът диктува цените. Е, оказа се, че има и доста неизползвани пазарни лостове за корекции на някои парадоксално поскъпващи хранителни стоки. Извън този сюжет, чието развитие се очаква и се обещават промени, какъв е халът на българското земеделие? При първото изслушване на земеделския министър в новата Комисия по земеделие и храни в НС , се усети един ентусиазъм за работа. Съвсем тезисно, разбира се, членовете очертаха болежките, трупани през двете години, направо мъртви в аграрното законодателство. Че се заявка за сериозна работа, за да се навакса пропуснатото. Разбира се, всички се обединиха около острата необходимост за стратегия в поливното земеделие, за спешни мерки. Данните за добивите на царевица и слънчоглед – на много места-наполовина от възможните при поливно земеделие, говорят едно: за конкурентоспособност не може дума да става. Амбицията на КЗ да отпуши пътя към разрешителни за собствени водоизточници, трябва да се реализира. Има оптимисти, които твърдят, че най-после ще се сложи ред в поземлените отношения – нещо, което претърпя крах при предишни правителства. В рамките на две години, както се твърди, може да има нов закон. Остава обаче редовното правителство да устиска толкова дълго, защото такова чудо не се е случвало години наред. В Комисията се напомни от животновъдите огромния проблем за тях, огромната несправедливост – недостигът на пасища за тях, работещите, а в същото време – ползване на стотици декари от „наши хора“, които и куче нямат в къщата си, както се казва. Със сигурност трябва да се преразгледат и планове за пашуване в Националните паркове. Въобще този казус е кристално ясно колко несправедливо действащите животновъди се ощетяват, но мерки – никакви, защо?? Последните години бяха изключително трудни за агробизнеса. Т.н. украинска помощ, беше помощ, макар и много малка, която въобще не компенсираше загубите от пазарни трусове и климатични промени. Може би и тя ще отпадна през тази година. Мазоли ни излязоха на езиците, че без коопериране, малките и средни фермери няма да оцелеят в все по-ожесточената световна конкуренция. Но законът за кооперациите, който трябва да се промени, за да се премахнат някои трудности при сдружаването, и той се въргаля само като констатация в устата на политиците. Ден за ден се работи у нас, а големите промени в бъдещата ОСП , към тях никой не поглежда. Фермерите трябва да се подготвят отсега, някой трябва да им отвори очите. Да ги откъсне от явната пристрастеност към субсидиите. Да се прекъсне т.н. схемаджийство. И друго важно- има ли готовност да се прилага изискването за социална условност? Или след някой друг месец ще му мислим, като започнат наказанията при нарушения? Диалогичността, толкова необходима по принцип при вземане на законодателни промени, или мерки от изпълнителната власт, май остана на заден план. Топлата връзка между управляващи, най-общо казано и медии истина. Някоя-друга пресконференция, отвреме – навреме и това е. Нахранете журналистите – с информация, господа!
