Агрокоментар: Парадокси – прахосване на евросубсидии

Конкурентоспособността на европейското земеделие е фокус в бъдещето развитие на отрасъла

Следващият програмен период на ОСП предвещава големи изпитания за европейското селско стопанство. “Позеленяването“ явно  прави крачка назад. Отстъпва място на друга цел- конкурентоспособността. Очакваният ефект е, да се постигне хранителният суверенитет на ЕС, с оглед на геополитическите заплахи. Как ще се постигне тази промяна, все още не става ясно от изложената визия за Бъдещето на селското стопанство до 2040г. В очакване на детайлите, които предопределят успеха, българските фермери и експерти, е наложително да направят сериозен анализ: има ли пробойни, през които изтичат европейски и държавни пари, без никакъв, или минимален ефект? Защо политиките насърчаваха този процес? Ако мантрата „дай субсидии“, дай де минимис – иначе загиваме, се издига в култ, сме загубени. Само някои примера от периода на членството ни в ЕС. Добри субсидии за етерично-маслени култури? Добруджа, житницата на България, полилавя от лавандула. Естествено, последва срив на пазарите. Не толкова отдавна битуваше манията за отглеждане на пъдпъдъци и зайци, които се разнасяха от стопанство на стопанство при проверките. Ами лудостта да се отглеждат калифорнийски червеи? Някой да е чул анализ по изключително важната тема: колко от кандидатите по Мярката „Млад фермер“, продължават да работят след изтичане на задължителния петгодишен мониторинг? Защо вземат европарите и после забравят, че са „млади фермери“? Да надникнем как директните плащания за млекодайни крави поощрява селекцията? За да получиш субсидиите трябва да докажеш 4 т. добита продукция от животно. Четири тона! В много европейски страни такива животни, дори с далеч по-голяма млечност, отиват директно в кланицата. Защото те са нерентабилни! И сега мнение, което ще прозвучи като ерес за много животновъди, ще ги разгневи даже! Субсидии за отглеждане и съхранение на местни породи животни. Трябва ли да се дават и на стопани, които ги отглеждат не в Родопите, например, където векове са се отглеждали, а в равнината, където е редно, възможно и ефективно, да създадеш стадо от високопродуктивни млечни крави? Трябва ли да се субсидира чрез обвързаното подпомагане , овощна градина от бабино ми време- полуизсъхнала, където по дърветата се мъдри по някой-друг плод? Вземаш фалшива фактура за определен добив и… получаваш субсидии точно колкото един фермер, инвестирал много, с градина като по учебник- подбрана сортова структура, определена гъстота на фиданките, напояване … Къде е тука мотивацията за създаване на съвременно, конкурентоспособно овощарство? Ами другият парадокс- създаваш градина за кайсии или праскови в райони, където те не виреят, и никога никой не е гледал? Т.н. райониране – къде точно да се получават субсидии, защо не се направи? Пък който където иска да прави кайсиеви градини! Контролът – къде е контролът за да се врътне кранчето със субсидии за т.н. виртуални животни. Човек да се пита – защо наистина не се врътне, кой има сметка от това?

Защо вместо при отрудените животновъди, тези пари отиват в джоба на далавераджии? Че даже между шефове на асоциации, можело да се открият, според информация на ухо. Каца без дъно. Потоци пари, изтичащи към нищото. Сега се тръпне – какъв ще бъде бюджетът за земеделие в следващия програмен период. Едва ли ще бъде много голям, нали Европа ще се въоръжава? Така че – всяка стотинка трябва да бъде мотивация за конкурентоспособност!