Агрокоментар: Напояването – решения „на парче“
БАК с тревожна декларация, че предстоящият поливен сезон е пред провал
Поливното земеделие – безкрайният сериал, се проточва вече 30 години. Спокойно могат да се пропуснат няколко епизода. Тъй като сюжетът просто зацикли. Нищо ново. В момента БАК бие тревога, че предстоящият поливен сезон е пред провал. Източват се водите от седем язовира, за да се произвежда електрическа енергия. Това трябва веднага да се преустанови. Помпената станция на яз. Пясъчник е наложително бързо, в съкратени срокове, да се възстанови. Отново преди поливния сезон се търси панически решение „на парче“, както се казва. След някой друг ден ще се иска отново „на парче“ решение на друг проблем. Например – цената на поливната вода – трябва ли тя да е различна в различните области – според това дали помпено или гравитачно се полива? С право ще се постави отново въпросът – за каква равнопоставеност на пазара може да се говори, когато при отглеждането на една и съща култура фермерите плащат вода в даден регион, далеч по-скъпа, отколкото-в друг? Ще се дават примери със съседни държави, в които поливната вода е безплатна. Следва въпросът: как да се конкурираме тогава с тях? Позната картинка: БАК търси помощ и разбиране от политиците – министър – председателя, министрите на околната среда и водите, на енергетиката, на земеделието. Спешната среща с представители на тези ведомства наистина е наложителна. И забележете – БАК иска да се създаде работна група за преодоляване на тежките обстоятелства. Но нали не е тайна шегичката на фермерите – ако искаш нещо да не се реши, направи работна група. Впечатляващо е, че в декларацията на БАК се напомня на управляващите да спазват Закона за водите. В този закон ясно са записани приоритетите за използване на българската вода – първо се осигуряват питейно-битовите нужди, веднага следва насочване на потоците към земеделието и накрая, последно, е енергетиката и промишлеността. Да напомняш на политиците, че трябва да спазват одобрени от тях закони, е български феномен. Точно те трябва да контролират изпълненията им. Остана в историята случаят с обвинен и съден министър на околната среда, че незаконно, преимуществено, отклонил вода за едно промишлено предприятие. В тази, нашата страна, ще останат непосочени: кой взе решение за нарязване на поливните тръби за скрап? Кой носи вина за разрушените помпени станции? С аргумента, че всичко това е морално остаряло? Колко стратегии за напояване бяха изготвяни, като се плаща на експерти с нашите, на данъкоплатците пари? А после тези велики шедьоври отлежават в чекмеджетата до ден-днешен? В безкрайните предизборни четири години – защо никой не напомня на щъкащите по области кандидат-депутати – вие обещахте мерки, стъпки, за възстановяване на поливното земеделие. Защо не свършихте нищо? На министър Тахов, явно – както заявява, напояването му е основен приоритет. Отварят се мерки от ПРСР за напояване, добре! Министърът има чудесна идея – в продължение на 4 години в Държавния бюджет да се предвиждат средства за възстановяване на поливната мрежа. Ще го бъде ли? Или ще стегнем коланите, за да влезем в еврозоната? А после ще му мислим за настъпилите климатични промени и за голямата европейска цел – конкурентоспособността, включително в селското стопанство? Сложиха черта върху предложените средства за напояване в Плана за възстановяване. Ами сега, накъде? Решения „на парче“?
