Те Победиха: От 50 до 650 – фермерската мечта на Тодор Ванев
За животните, хората, млякото, мечтите и всичко по средата – една вдъхновява среща
Преди десетина години стадото на Тодор Ванев наброявало 50 крави. „Малко стадо и големи мечти,” казва днес той и се усмихва.
Днес тези мечти не само че са пораснали, а направо са избухнали в реалност – 650 животни, модерна ферма, собствена преработка и екип от млади ентусиасти.
“Няма нещо, което да ме спре, ако го искам. Има трудности, но и те минават. Няма да е все така – и лошото минава, и доброто, ако се отпуснеш.”
Тодор работи със сърце. Не просто отглежда животни – той живее с тях. Още от дете. И днес, в 650-главовото си стадо, любимката му е крава на 13 години, която отглежда от малка. “Ще ѝ правим рожден ден. Задължително. Тя е талисман.”
Джерсей – златната порода
Фермата залага на две породи – Холщайн и Джерсей. Но сърцето на Тодор е спечелено от по-дребните, но по-продуктивни Джерсеи: “Дават по-малко мляко, но с по-висока масленост и протеин. Идеални за млечни продукти. Идеални за хора с непоносимости.”
Фермата преработва продукцията си на място, продава директно и вече мисли за разширение – нова мандра, по-голям капацитет.
С екип и с визия
Ванев работи с млад екип. Един от инженерите е дошъл след като е писал дипломната си работа именно за животните от фермата. Днес работи редом с Тодор.
“Да сме първи в България – това е целта. С добра организация, дълъг живот на кравите и качествена продукция.”
Друг член на екипа – чаровна млада жена, отговаря за административната дейност и с удоволствие ходи по фермерски пазари, за да продава продукцията им:
“Не съм си представяла, че ще работя с животни и ще продавам сирене. Но това е моето място.”
Образование, инвестиции и семейство
Тодор не спира да се развива – учи задочно зооинженерство, инвестира в животните, подготвя проект за нова мандра и вече включва сина си, също студент по зооинженерство.
“Няма как да се оплаквам. Правя така, че да не ми се налага. Важно е да не си самоуверен, а да гледаш какво правят по-добрите от теб.”
Денят му започва рано. Понякога спортува – бокс, борба, щанги. После – фермата, хората, животните, проектите.
А мечтите? Те растат с всяко утро.
“От 50 на 650 – за 10 години. Не е било лесно. Но рискуваш, обмисляш, и когато имаш хъс, става. Господ обича смелите.”
И може би един ден ще взема внуците от градината… с файтон, теглен от кон. Точно както прадядо му го е возил някога. Животът на село има своето особено величие – особено когато го живееш със сърце.
