Агрокоментар: „На парче“ мерки – излиза ли се от схемата?
Да потушим недоволството, да дадем някой лев при затруднения на фермерите – докога? Не е ли време за стратегически, пазарен подход?
На парче. Така политическите ръководства на аграрното ведомство спасяваха родното селско стопанство. Години наред. Иначе стратегии бол. Едва ли има сектор, за който да не се вдигне дандания, когато се появи някоя стратегия за неговото развитие. Имаме си няколко стратегии за напояване – този проблем държи първенството. Изсипаха се куп пари дори на чужди експерти, от престижни световни институции. Отдавна потънали в забвение. Обаче фермерите стратегии не ги топлят. Искат достъпна поливна вода, на цена, която няма да ги изхвърли зад борда на конкурентоспособността. И като стана дума за поливното ни земеделие, не може да се отрече, че настоящият земеделски министър има чудесната идея-фикс, да кажем – да положи началото на стратегически подход към темата. Поиска през следващите 3-4 години в Държавния бюджет да залегне една солидна сума за възстановяване на поливната инфраструктура. Остава обаче да има приемственост между политическите кабинети и това да се случи. Да, не се отива към създаване на Агенция за напояване. Идеята дори не се обсъжда. А е дадена от добри български експерти.“ Напоителни системи“ ЕАД имали да изпълняват петгодишни европейски проекти, та нямало как сега точно да се преструктурира. Обаче се задава закон за държавно подпомагане на фермерската вода за напояване. От нашия джоб, на данъкоплатеца. Пак работа на парче. Природата тази година вкара овощарството в графата „форсмажорни обстоятелства“. Учените успокояват, че това няма да бъде изключение през следващите години. И – чудо на чудесата! Най-после обещаваната интервенция от НСП – Управление на риска, е на път да се осъществи. Засега само в частта си за съфинансиране на застрахователната премия в земеделието и то с цели 70%! Българинът нямал застрахователна култура, но се оказа, че 1600 са получените заявления, които покриват 400 хил. хектара застрахована площ. Добро начало. Догодина, има заявка, ще заработи и Взаимоспомагателният фонд. От „дай пари“ – вечното искане към държавата, може да се премине и към осигуряване на средства чрез отчисления от фермерските субсидии на декар. Със сигурност Държавата пак ще се бръкне, но вече няма да е същото. Наближава розоберът. Традиционно се стига до плача – нямаме пазари, държавата абдикира, искаме де минимис. Някой трябва твърдо да отговори: държавата не може да плаща за липсата на пазарно умение, за да продадеш продукцията си. Това е пак на парче работа – да потушим напрежението, да им хвърлим малко прах в очите на розопроизводителите с някой-друг лев от хазната. За животновъдството да не говорим. Там субсидиите въобще не стимулират подобряване на генетичния потенциал на стадата. Там се субсидира оцеляването. Това пак е помощ „на парче“, което е с резултата – тъпчене на едно място, докато други европейски страни спринтират по пистата на конкурентоспособността. Започна обществено обсъждане на Проекта – Закон за веригата на доставки на земеделска продукция и храни. Не е много трудно в него да се открият аргументи: че с регулации, трябва да се компенсира бездействието на някои важни ведомства, контролиращи агрохранителната верига. Примерно: 50% да бъде българската земеделска продукция и храни във веригите. А е ясно: нашите фермери не се сдружават, държавата не успява да ги мотивира. И сега – временно решение. Законът да им гарантира място в търговските вериги. Царе сме на подхода- решение на парче!
