Агрокоментар: Малките ферми – директно на пазарите
„Сътрудничество за къси вериги на доставки“- мярката от НСП се отваря наесен. Ще даде ли очакваните резултати?
„Сътрудничество за къси вериги на доставка“- мярката от НСП ще бъде отворена до края на т.г. Директно да предлагат продуктите си на пазара, без прекупвачи – безспорно, е от малкото начини за печалба за малките стопанства. Няма програмен период, в който те да не се стимулират. Но резултатът не е особено обнадеждаващ. Приносът им, тяхната устойчивост на пазарите- тези анализи, правени през години назад и сега, са актуални. Финансовият консултант Валентин Бошкилов излиза с публикация през 2015 г., която е актуална сега, десет години по-късно: в тези-най-вече семейни стопанства, няма наети работници. Те са на ниско техническо и технологично равнище, стигат трудно до пазарите и до кредити от търговските банки, не са конкурентоспособни и т.н. Един вид- фалирай, или порасни! В миналия програмен период даже имаше мярка по ПРСР за преминаването „от полупазарни към пазарни“ стопанства. Тогава? Защо непрекъснато се набелязват стимули за тяхното оцеляване и развитие? Отговорът е ясен: заради осигуряване на така наречените обществени блага – съхраняване и опазване на околната среда, на биоразнообразието и ландшафта. Техните потребители – стават все повече, те имат друга култура на хранене – предпочитат земеделска продукция, която не е от промишлени, големи ферми. Мярката „Сътрудничество за къси вериги на доставка“ ще подкрепя именно тези малки стопанства. По какви критерии ще се подбират заявления? Консултацията вече е обявена от МЗХ. Следва познатият административен път- сформиране на работна група, а след това и самите насоки за кандидатстване. Някои предимства при класиране на проектите вече са известни. Минималният брой на групата кандидатстваща с едно заявление, да бъде минимум от пет души. Ако са повече, набират повече точки. Т.е. един вид, насърчава се сдружаването. Добър подход. Не е изненадващо, че допустимите кандидати по тази мярка са стопанства от т.н. „чувствителни сектори“- животновъдство, овощарство, производство на зеленчуци, пчелен мед и т.н.. Но възниква въпрос: дали в една селска област има пет, че и повече животновъди, да речем. И дори да ги има, ще прибегнат ли до финансиране по тази мярка? Както е известно, малките фермери упорито се дърпат от всякакви орташки взимания-давания. Максималният размер на допустимите разходи за един проект е максимум до 300 хил. евро. 65% от тях е субсидията. А останалите 35% – съфинансиране от фермерите, ще бъде ли по джоба им? Трудно, по-скоро изглежда невъзможно. Обединенията и младите фермери също са с приоритет при кандидатстването. Ще стане ясно наесен каква стратегия за подмладяване на европейското фермерство ще представи еврокомисарят по земеделие Хансен. Но дали този подход – младите да имат приоритет по различните интервенции, дори по всички, ще се запази? За да могат те крачка по крачка да модернизират и разширяват своите стопанства? Защото е ясно е : земеделските политики на ЕС упорито, години наред включват подкрепата за малките стопанства. Дали подходът води до ефективни резултати? Не! Впрочем под сурдинка се задава и главния въпрос: малките ферми ще имат ли сериозен принос в осигуряване на хранителния суверенитет на ЕС ? Неумолими са тенденциите за окрупняване на земеделските стопанства, дори преминаването им към – един вид промишлени предприятия. Тогава какво? Малките стопанства да приемат максимата- израсни, или фалирай!
