Агрокоментар: Бъдещата ОСП – щрихи от дебата
Бъдещето на селското стопанство до 2034 г.- дебатът започна
Бъдещето на селското стопанство до 2034 г.- след като ЕК представи своята визия, дебатът започна светкавично. Впрочем поради „изтичане на информация“ от общо взето тайно подготвяния документ, някои европейски организации- като например най -голямата, Копа и Коджека, зададоха предварително доста критичен тон. Началото у нас също беше оповестено- съвсем официално, след срещата на земеделския министър с представители на всички сектори -животновъдство, зърнопроизводство, на произвеждащите плодове и зеленчуци, биопроизводство и т.н. АгроТВ, като специализирана медия, се включи в дискусията – с представители както на експерти, учени, така също и на хората, работещи в селското стопанство. С такова представителство се водят и дебатите в други страни, като се забелязва – съвсем естествено, че известни европейски аграрни институти също предоставят своите анализи. Какви бяха експертните мнения, все още щрихи в анализите? Да започнем с крайните оценки – слага се началото на края на ОСП, най-старата, с най-голям бюджет, крайъгълен камък на европейската интеграция. На другия полюс – няма страшно, всички съществуващи до сега политики са на лице, но се откриват вече в един, вместо във два стълба. Дали истината е по средата, както се казва, е опасно да се твърди в този случай. Истината , явно, ще бъде различна за различните европейски страни-членки. Главният въпрос се очертава бюджетът, предлаган за селско стопанство, като част от многогодишната финансова рамка на ЕС. Безспорно той е намален, спрямо сегашния програмен период. Срещу петкратно увеличен бюджет за отбрана, например. Тогава? С какво този бюджет доказва твърдението на фон дер Лайен, че селското стопанство става приоритет за ЕК? Това обаче тя твърдеше по време на големите европейски фермерски протести, може би за успокоение на страстите. Мнение: да, парите са по-малко ,обаче в сегашния бюджет за селско стопанство вече не фигурират общинските мерки, за религиозните храмове, например. Субсидиите за тях се сливат в общия кюп на т.н. общ национален фонд- за регионално развитие и европейския социален фонд. Опасност, която се изтъква: един общински проект има ли шанс да се конкурира с национален? Сливането на двата стълба ще продължи да бъде един от фокусите на дебатите. Директните плащания, за подпомагане на доходите са единствено гарантираните, без право да се прехвърлят на друго място. Защо точно тези субсидии се запазват? Като реверанс към земеделците? Въпреки че винаги са били много критикувани като несправедливо подкрепящи някои сектори? Дегресивния подход за получаването им ще предизвика много тежки дебати. Каква е логиката за определяне на определените проценти намаление, съобразно площите. Най-изненадващо е предложението за нарастване на обвързаното подпомагане от 13 на 20%. Едно подпомагане зачеркнато като не ефективно в ЕС, разрешено по милост за някои страни. Категорично се поставя въпросът: разрешението за държавно съфинансиране на някои мерки, съобразно възможностите на бюджетите на страните, не нарушава ли равнопоставеността на пазарите? Дебатите ще бъдат тежки, и да се очаква, че в тях ще родят кардинални промени в концепцията на ЕК, е нереалистично, както показва практиката.
