Агрокоментар: Суверенът
Суверен и земеделие. Чуват ли неговия глас у нас и в ЕС? Влачат ли се искани промени?
Суверенът, да се смирим пред него, призова веднъж Слави Трифонов. Той лесно вкара думата „суверен“ в речника на политиците, които Умрат да звучат учЕно. Какво значи думата и на място ли се употребява тя от „партизаните“ т.е. политиците както са ги наричали някога, заровете се в речниците. Но да приемем, че в сянката на „суверена“ може да се открие „народа“. Та земеделският суверен тъне в безвремие. У нас от край време, вече може да се обобщи. То не бяха временни правителства, не беше чудо. дОйде поредното правителство и … светът започва от него. Законотворчеството влиза в режим на затихване. Кой е луд да пише и гласува закони с дългосрочен ефект. И така се прехвърлят горещите картофи. Закон за браншовите организации? Че нали браншовете ще се хванат за гушите? А всеки от тях си има бол асоциации, с шепа членуващи. Закон за аграрната камара? Там е същото, гюрултии се очакват. За поземлените отношения да не говорим. Обещан нов закон на мястото на сегашния, с множество кръпки през годините. Имаше обаче опити, макар и неуспешни. Управление на водите? Закон за арендата? Дълъг е списъкът. И става все по-дълъг в годините. А сега нали имаме редовно правителство? Редовно ама коалиционно, то работи главно да се брани от поредицата вотове на недоверие. Лесно се работи и се прокарват политики, когато една партия управлява, има мнозинство в парламента, сподели веднъж бившият земеделски министър Мирослав Найденов. На всичкото отгоре, по традиция, защо ли, в Комисията по земеделие се набутват едни експерти… не помирисвали селско стопанство. Малцината доказани специалисти не могат да се докопат до председателството, поради партийни договорки коя комисия от коя партия да се поеме. Безвремието, когато осъмвахме с ново временно правителство, се прехвърли в сегашното редовно, но коалиционно правителство. На него се падна честта да започне и трудния дебат за бъдещата ОСП. Това ще бъде задача с повишена трудност, поради почти напълно разминаващите се интереси на европейския аграрен „суверен“ и европейските институции. Иронията не е самоцелна в случая. Защото ако и в ЕС настъпи безвремие, поради неизпълними цели, т.н. продоволствена сигурност се превръща в кухо клише. И още по-кухо, обявеното от Урсула фон дер Лайен: че селското стопанство стопанство става приоритет за ЕС. Копа и Коджека, най-голямата европейска фермерска организация, дава тревожни сигнали: че гръмките слова се разминават драстично с представената концепция за бъдещето на селското стопанство след 2028 г! И че са прекрачени всякакви червени линии в очакваните от тях политики!
