Агрокоментар: Черната сряда се проточи
Денят, в който ЕК обяви концепцията си за бъдещата ОСП, както фермерите я нарекоха. Какви нови краски се добавят към „Черната сряда“?
„Черната сряда“- продължава ли? „Черната сряда“, така европейските фермери нарекоха деня, в който през юли т.г. ЕК оповести визията си за селското стопанство до 2034 г. Първоначалните гневни упреци не спират до днес: че гръмките фрази за приоритет на селското стопанство, поднасяни най-вече от председателя на ЕК, стават на пух и прах от предложените промени за бъдещето на селското стопанство. Зад тези емоции седят железни аргументи. Последният повод от поредицата протести: предстоящото подписване на търговския договор със страните от МЕРКОСУР. Страхът на фермерите не е ирационален. Внасяните безмитни или със символични тарифни ставки земеделски продукти и храни, ще бъде поредния пазарен трус, смятат те. За по-ниската себестойност и неспазване на европейските стандарти, да не говорим. Все пак отговор на Комисията има. Подготвя се регламент – страните, със застрашените от вноса пазари, могат да поискат задействане на „бърза процедура“ според европейските чиновници – ако положението е напечено – до 21 дена, но пък разследването можело да трае до четири месеца. Четири месеца, в който някои бизнеси могат да бъдат „убити“. Затова фермерите гледат твърде подозрително към предлаганата „защита“, да я наречем. Те, с право, са вбесени,че стават изкупителна жертва. Сметка ще има европейската фармацевтика, автомобилостроенето, но не и „хранителния суверинитет“, както гласи изтърканото клише, на всичкото отгоре – кънти на кухо. На зъби и нокти са европейските фермери и от предстоящото ново споразумение с Украйна, пак за безмитен внос, пак на продукция, извън европейските стандарти. Тръмп си оплете кошницата на протекционизма, без да му пука от оценките на онези там, пазарните либерали. Земеделието отново е битата карта. На световните пазари ще се боксират – нека го кажем, както в спорта – жени срещу мъже, които се самоопределят като жени. Силната потенциална заплаха за нарушени равни права в рамките на ЕС плашат фермерите и от предложените концепции за бъдещето на селското стопанство в Общността. Хранителната промишленост и пътната инфраструктура на общините ще се борят със своите проекти в един кюп с играчи от други сектори – общия национален фонд с определените ни субсидии. Решават правителствата, а нашите – има доказателства, гледат отгоре-отгоре на селското стопанство. И като капак – инвестиционните мерки могат да се дофинасират от държавните бюджети. Т.е. българският фермер, както са тръгнали нещата, ще чува: пари няма! Социалната роля на ОСП е отнета. Конкурентоспособност- това май е изходът!
