Агрокоментар: Сектор „мляко“ – деформации на цените
Ще овладее ли държавата цените на храните или пазарът ще остане без контрол?
Цените на храните в България са високи — за мнозина вече направо непоносими. Темата за високи цени на храните отново излезе на преден план покрай политическите обещания за стабилизация и контрол.
Заради предполагаемото преждевременно влизане на страната в Еврозоната, според политически тези от предизборната кампания, обществото беше подготвяно за икономически сътресения. В същото време бяха дадени уверения, че контрол върху цените ще бъде сред първите действия на новото правителство, наред със съдебната реформа.
Новият земеделски министър също заяви амбиция за справяне с кризата. Междувременно потребителите постепенно свикнаха с шокиращите стойности — особено при цени на млечните продукти, които остават устойчиво високи.
Парадоксът обаче остава: фермерите едва оцеляват заради ниските изкупни цени на млякото, докато крайните цени в магазините не намаляват. Това поражда логичния въпрос — защо България е сред страните с най-високи цени на храните в Европа, при значително по-нисък стандарт на живот?
Проблемите в сектора са системни. Данни показват сериозни деформации по веригата на доставки — надценки в търговските вериги достигат 77% при прясното мляко и над 91% при кашкавала. В райони с по-слаба конкуренция тези стойности са още по-високи, което поставя въпроса за злоупотреба с пазарна сила.
Въпреки изискванията за мерки от страна на институциите, реални действия дълго време липсваха. Днес обаче очакванията са ясни — предизборните обещания трябва да се превърнат в конкретни политики.
Една от обсъжданите мерки е въвеждането на таван на надценките, без директна намеса в крайните цени. Икономисти също подкрепят подобен подход като компромис между свободния пазар и нуждата от защита на потребителите.
Остава въпросът дали управляващите ще имат политическата воля да ограничат печалбите на големите търговски вериги. Подобни мерки вече са прилагани в други европейски държави, макар и временно.
Но дори и това няма да реши всички проблеми. Секторът продължава да страда от структурни дефицити: внос на продукти със съмнителен произход, имитиращи млечни продукти, липса на ефективен контрол и недостатъчно развитие на късите вериги на доставка.
Истинското решение изисква дългосрочна стратегия — не временни мерки, а устойчива политика за развитие на българското производство и гарантиране на справедливи цени на храните както за производители, така и за потребители.
