Животновъдството като превенция срещу горски пожари: контролирана паша вместо повече гориво за огъня
Кози, овце, говеда и коне все по-често се използват за ограничаване на ниската растителност и създаване на естествени противопожарни зони
Животновъдството може да има важна роля в превенцията на горски пожари. Все повече фермери в Европа използват контролирана паша с кози, овце, говеда и коне, за да ограничават ниската растителност, която при засушаване често се превръща в гориво за огъня.
Тази практика се разглежда като част от по-широкия подход за управление на риска от пожари. Според платформата на Европейската мрежа за знания в областта на гражданската защита пашата намалява тревите и храстите, които могат да подхранят огъня, и така допринася за по-нисък риск от бързо разпространение на пожари при екстремни метеорологични условия.
Превенцията често остава на заден план
Въпреки че контролирана паша не изисква сложни технологии, тя е свързана със значителни разходи за стопанствата. Необходими са организация, транспорт на животните, пастири, охрана, достъп до вода и координация с местните власти или пожарните служби.
Затова в много случаи мярката е икономически устойчива само когато е подкрепена с публично финансиране. Според експерти в Европа ресурсите все още се насочват основно към гасене на пожари, докато превенцията често остава недостатъчно финансирана.
Темата е особено актуална на фона на климатичните рискове, засушаването и високите температури, които вече оказват натиск и върху българското земеделие. В сайта на Агро ТВ може да проследите и други материали по темите за сушата, липсата на вода и адаптацията на стопанствата към променящия се климат.
Изоставените земи увеличават риска
Оставянето на земеделски площи без обработка също се посочва като фактор, който повишава опасността от пожари. С времето тези терени се обрастват с храсти, които изсъхват, или се превръщат в еднообразни горски масиви, по-уязвими на огън.
Данните от европейската система „Коперник“ показват, че през тежките пожароопасни сезони значителна част от засегнатите площи включват гори, храсталаци и земеделски територии, а Европейската информационна система за горски пожари следи именно тези рискове чрез мрежата EFFIS.
Испанският модел „Fire Flocks“
Като работещ пример се посочва програмата „Fire Flocks“ в Каталуния, позната и като Ramats de Foc. При този модел пастири извеждат стадата си в стратегически зони с висок риск от пожари, определени съвместно с пожарните служби и други институции.
Официалната информация за проекта посочва, че стадата поддържат ключови терени за управление на пожарния риск, а животинските продукти от участващите стопанства се предлагат със специална маркировка „Ramats de Foc“. Така потребителите знаят, че чрез покупката си подкрепят не само местното животновъдство, но и превенцията на горски пожари.
Подобни практики вече се развиват и в други райони на Испания, където за управление на растителността се използват не само кози и овце, но и говеда и коне.
Европейската комисия признава ролята на пашата
Европейската комисия все по-ясно поставя животновъдството в контекста на устойчивото управление на териториите. В новата стратегия за животновъдния сектор се подчертава, че различните форми на животновъдство в Европа – от планински пасищни системи до средиземноморски пасторализъм – допринасят за продоволствената сигурност, териториалното сближаване, климатичната устойчивост и биоикономиката.
В отделна инициатива за модернизиране на подхода към нарастващата заплаха от горски пожари Комисията настоява държавите членки да интегрират превенцията и готовността за реакция в пространственото планиране.
Общата селскостопанска политика също може да играе роля чрез мерки за управление на риска, поддръжка на пасища, екосхеми и инвестиции в инфраструктура. В бъдещата ОСП след 2027 г. Европейската комисия предвижда по-целенасочена подкрепа, включително възможности за фермери, които преминават към по-устойчиви практики и по-устойчиви стопански модели.
Животновъдството като част от климатичната адаптация
Контролираната паша показва, че животновъдството не трябва да бъде разглеждано единствено като източник на екологичен натиск. При правилно управление то може да бъде инструмент за поддържане на ландшафта, ограничаване на храстовата растителност и намаляване на риска от големи пожари.
За да бъде този модел приложим по-широко, са необходими ясни правила, дългосрочно финансиране, координация между фермери, горски структури, пожарни служби и местни власти, както и по-добро признаване на екосистемните услуги, които животновъдите предоставят.
В България подобен подход би могъл да бъде особено полезен в райони с пасища, храсталаци, изоставени земеделски площи и висок риск от пожари. За целта обаче е нужно превенцията да се превърне в реална политика, а не само в реакция след възникване на бедствие.
