Агрокоментар: Амбицията фермерите да зависят по-малко от извънредно подпомагане се сблъсква с климатичен натиск, висока себестойност и нестабилни пазари
Поземлените отношения отново са в центъра на напрежение между земеделски производители и собственици на земеделски земи
Земеделските производители да получават основната част от доходите си от пазара и да бъдат минимално зависими от ликвидна подкрепа – тази цел беше поставена от земеделския министър Пламен Абровски. Тя звучи като естествена посока за всяко устойчиво земеделие, но въпросът е доколко е реалистична в сегашната икономическа и пазарна среда.
Официално Министерството на земеделието и храните вече поставя акцент върху нуждата от ясна и дългосрочна визия за сектора, предвидими условия, коопериране, по-добра пазарна реализация, управление на риска, напояване и привличане на млади хора в земеделието.
На практика обаче в момента редица сектори остават под натиск. Най-силно това се усеща при животновъдството, производителите на плодове и зеленчуци и стопанствата, които работят при високи разходи, ниски изкупни цени и несигурна реализация. Именно затова исканията за ликвидна подкрепа, държавна помощ de minimis и извънредни механизми за подпомагане продължават да бъдат на дневен ред.
Темата за т.нар. „иранска помощ“ от 170 млн. евро вече беше коментирана и в ефира на Агро ТВ, където министър Абровски разясни механизма за подпомагане на стопани, чиито разходи са нараснали заради войната в Близкия изток.
Пазарът вече не е само икономика, а и геополитика
При зърнените и маслодайните култури пазарната логика все по-често се определя не само от добива и търсенето, а от геополитически фактори. Транспортните коридори, инфраструктурата, застраховките, таксите, разходите за превоз и несигурността при сключването на договори влияят директно върху крайната печалба на земеделските стопани.
Затова въпросът „от кой пазар трябва да печели европейският фермер“ става все по-сложен. Единният европейски пазар е огромен, но за самите европейски производители той все по-често изглежда негостоприемен – заради висока себестойност, регулаторни изисквания, растящи разходи за торове, препарати и енергия, както и заради конкуренцията на внос от трети страни.
В рамките на Съвета на ЕС по земеделие министър Абровски също посочва, че земеделските производители са изправени пред неблагоприятни метеорологични явления, нестабилност на пазарите и нарастващи производствени разходи, а при млякото има тревожна тенденция на спад на изкупните цени.
Вносът, сивият сектор и слабият контрол подкопават родното производство
За българските фермери ситуацията е още по-тежка заради слабостите във вътрешната среда. Липсата на достатъчно поливно земеделие предопределя по-ниски добиви и намалява конкурентоспособността на стопанствата. В същото време сивата икономика и незаконният или трудно проследим внос на плодове и зеленчуци поставят родните производители в неравностойна позиция.
Министър Абровски вече заяви, че държавата ще защитава земеделските производители при сигнали за натиск и нелоялни търговски практики, като посочи, че компетентните институции трябва да реагират при конкретни факти и сигнали.
Засиленият контрол по границите звучи като необходима стъпка. Но големият въпрос е дали той ще бъде постоянна политика, или ще остане инцидентен сигнал към сектора. Защото на границата от години действат устойчиви практики и интереси, които трудно могат да бъдат променени само с краткосрочни акции.
След 2028 г. рискът може да стане още по-голям
Още по-сериозен въпрос стои пред българските фермери в контекста на бъдещата Обща селскостопанска политика след 2027 г. Ако част от инвестиционните мерки започнат да разчитат по-силно на национално дофинансиране, разликите между държавите членки могат да се задълбочат.
Европейската комисия вече представи следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г., който ще задава рамката за бъдещите европейски политики, включително земеделието и конкурентоспособността.
В този контекст възниква ключовият въпрос: с какъв бюджет ще отговори България? Ако по-богатите държави могат да дофинансират по-силно своите фермери, българските производители рискуват да останат още по-назад в конкуренцията.
Иновациите не трябва да остават само политическо клише
Технологиите, дигитализацията и иновациите често се посочват като път към по-висока конкурентоспособност. Това е вярно, но само ако зад думите има реален достъп до финансиране, обучение, напояване, инфраструктура и работещи програми.
За малките и средните стопани иновациите не са просто модерна техника или софтуер. Те са въпрос на оцеляване – по-ниски разходи, по-добро планиране, по-точно производство и по-силна позиция на пазара. Без реална подкрепа обаче дигитализацията остава част от стратегии с претенциозни заглавия, но слаб ефект на терен.
Доходите от пазара – цел, която засега остава трудна
Идеята земеделците да живеят от пазара, а не от извънредна ликвидна подкрепа, е правилна като посока. Но днес тази цел се сблъсква с много бариери – климатични рискове, липса на напояване, висока себестойност, внос от трети страни, сив сектор, нестабилни цени, геополитически фактори и неравни възможности за национално подпомагане в рамките на ЕС.
Затова доходите от пазара на този етап изглеждат повече като трудна мечта, отколкото като близка реалност. Постигането ѝ изисква не само политическо послание, а последователна държавна политика, силен контрол, реални инвестиции в инфраструктура, справедлива конкуренция и ясно законодателство, което работи в полза на активните земеделски производители.
