Подкаст: Веселина Ралчева: Биопродуктите са полезни за здравето и добри за природата

Гледайте еп. 4 „Биоземеделие и природа“ от поредицата „Заедно за природата“

Биоземеделието има ползи „3 в 1“: природата, за биоразнообразието и за здравето на хората. В това е убедена Веселина Ралчева, един от първите биопроизводители в България. Тя е сред основателите и първи председател на Асоциацията на биофермерите в България и до момента член на Управителния й съвет.
Биохраните са чиста храна: няма пестициди и химия в тях. Но не по-малко важно е, че производството им щади и по тази начин опазва природата. Това е от голямо значение във времена на климатични промени: през последните години има ужасяващи жеги и продължителни заслушавания, след това порои и градушки, което прави земеделието нестабилно. „Биоземеделието е начин на производство, който прави а почвата по-здрава. Растенията се учат да се справят със собствените си защитни сили и механизми и това ги прави и по-устойчиви при климатични промени“, каза Веселина Ралчева в подкаста „Заедно за природата“ (еп. 4 „Биоземеделие и природа“).

Веселина Ралчева е дълбоко убедена, че трябва да оставим на идните поколения Земята опазена и дори в по-добро състояние от това, в което сме я заварили. Едно от средствата е биоземеделието: помага за опазването на почвата, за съхраняването на устойчиви стари сортове и за биоразнообразието на самите култури. То има и важен социален ефект: създава заетост, тъй като изисква много ръчен труд. Радостно е да се види, че много млади хора се захващат с него, отивайки в селата. Биоземеделието има и сериозно икономическо измерение: биопродуктите са по-висока добавена стойност. Оскъпяването им идва не толкова от начина на производство, който безспорно е скъп и труден, а от малкия пазар и липсата на логистика. Това е особено видна в България. В страни с развито биоземеделие, където има сериозно потребление, сериозна логистика, огромна магазинна мрежа с биопродукти, цените на биопродуктите спрямо другите са от порядъка на 20-25% по-високи.
Биоземеделието в България се възприема по думите на Веселина Ралчева като „нишово“ и вниманието е насочено към големите субсидии и големите пазари. „Биоземеделието не е само производство, то е до голяма степен кауза, свързана с природата и със здравето. Не можем да го разглеждаме само а като едни таблици с приходи и разходи. Голяма част от ползите от биопродуктите не се измерват с пари“.

Говорейки за предизвикателствата в биопроизводството, Веселина Ралчева спомена и решенията: основното е да се скъси веригата на доставки.“Трябва държавата малко да помогне с повече фермерски пазари и разбира се с това биохраните да намерят своето достойно място в общественото хранене, особено за децата“, изтъкна тя. Отварянето на фермите за деца и други посетители е другата форма. Нейната фирма го прави. Прави се и по швейцарско-българския проект „Заедно за природата“: чрез фермерски училища за деца и дни на отворените врати в биофермите.

„Повече разчитам на новите поколения и на факта, че младите хора все повече се интересуват от това какво с какво се хранят. Младите хора, когато се насочат към земеделието, все повече се интересуват от теми като чистотата на природата и храните. И си мисля, че е по-вероятно именно те да променят ситуацията, отколкото държавата“, каза Веселина Ралчева и допълни, че го вижда в своите деца.

• Как успешно може да заработи Наредбата за биохраните в обществените поръчки? Защо не работи тази Наредба? Какво/кой може да я подтикне да заработи?
• От кого да се учи България на биоземеделие и увеличено потребление на биохрани: Швейцария, Дания?
• Защо е важно да има не просто повече биохрани, а биохрани, местно производство?
• Колко хора / институции в България разбират, че бъдещето на българските региони зависи от чистата природа и устойчивото земеделие? Как може това да стане национална политика?
• Какво е да имаш бизнес с кауза?
• Защо е важна гражданската активност?

Научете от Веселина Ралчева в подкаста „Заедно за природата“, еп. 4 „Биоземеделие и природа“

Този подкаст се излъчва по проекта “Заедно за природата: граждани за зелено бъдеще” с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на участниците в разговорите и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.