Агрокоментар: Стоиците фермери – с разклатена психика

Фермерите – от как свят светува, се определят като стоици, твърди пред житейските изпитания

Темата за психическото здраве на фермерите е извън полезрението на политиците. Особено пък в България, където подкрепата – медицинска и институционална – се свежда до „лигавщина“ в обществото ни въобще. Кристофър Хансен, сегашният еврокомисар по земеделие, пръв се опита да отвори очите на аграрните европейски институции за този скрит проблем – зад фасадата на „сериозните“ икономически цифри и регламенти. Той предупреди, че стресът от климатичните промени и липсата на обществена подкрепа водят буквално до епидемия от депресии и самоубийства – които в някои страни членки са с 20% повече от средните за страната. А в Ирландия 23% от земеделците са били в риск от самоубийство. Тревожна е и друга цифра – тежките трудови злополуки в селското стопанство са с цели 233% повече. Поредиците от фермерски протести в ЕС са израз точно на непоносимостта от административния кошмар, непредвидимите катастрофални климатични явления, а от четири години – и на откровено вменената роля на жертва на геополитическите събития. Как стоят нещата у нас? Освен стреса от смазващата брюкселска машина, бълваща и засипваща с бумащина фермерите, българските институции дават своя принос. Например със замисления Електронен централен регистър за проследимост по веригата. Плахо се прокрадват опити за озаптяване на тази патологична чиновническа страст към бюрократизиране на земеделието. Например – да се облекчат условията за работа в кланичните предприятия. Министър Абровски дори сформира работна група, която да работи за облекчаване на административната тежест за агробизнеса. Търпение – ще видим резултатите. Ако идеята не потъне тихом-мълком. А болезнената тема, спомената от Хансен – стрес поради усещането, че липсва обществена подкрепа за фермерския труд? На местна почва можем да се развихрим, примери бол. Политиците са царе във формирането на трайни клишета – омраза и насъскване на един сектор срещу друг, на обществото срещу всички земеделци. Сульо и Пульо обясняват по телевизора за едни енергийни помощи, които пак щели да отидат при бентлитата. Не са чували за тавани при субсидиите, че 40% от средствата се насочват към животновъдството. Някои от тези всезнайковци, без да им мигне окото, зачеркнаха средствата за напояване – цели 850 млн. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост. Лошото е, че Сульо и Пульо са разпознаваеми особи, склонни към политикантстване. На гърба на онези, за които иначе, официално, същите тези експерти говорят, че селското стопанство в ЕС и у нас е стратегически отрасъл. Но… спокойно! Все по-лошо ще става, както Швейк успокоява съкилийниците си. Т.нар. „пестеливи“ страни ще надвият „харчещите“ – и предизвестено финансовите средства за селско стопанство в Многогодишната финансова рамка на ЕС ще се орежат за пореден път. Все пак живеем във време на войни. В които освен оръжие трябва и храна.