АГРОПОЛИТИКИ
В Предаването АГРОПОЛИТИКИ – топ репортерите на АГРО ТВ дават думата на различните браншове с препоръки и коментари по теми, свързани с ОСП и държавните мерки за подпомагане; търсят експертни съвети, анализи и консултации от неправителствени организации и институции.
Функции на агро политиките
Виж повече
Всяка държава има свои агро политики, които малко или много се различават. Обикновено агро политиките изпълняват редица функции. Сред тези функции на агро политиките са опазването на въздуха, водата и земята, които са основни ресурси за извършване на дейност, свързана със селското стопанство, а и за воденето на нормален и здравословен начин на живот от хората.
Агро политиките се занимават още и с поддържането и развитието на селските райони, в които предимно се извършва дейност от сферата на селското стопанство – растениевъдство и животновъдство. Работа на агро политиките е да съживят селските райони от гледна точка на инфраструктурата им, както и в социален, културен и стопанствен аспект.
Агро политиките трябва да се грижат за природата, за нейните дадености и за наличието на разнообразие на видовете. Освен това сред функциите на агро политиките е и да се поддържа наличието на суровини, необходими за индустрията.
Агро политики – опазване на основните ресурси
Сред основните функции на агро политиките във всяка държава е опазването на околната среда и на основните ресурси – въздух, вода и земя. Опазването на чистотата на тези естествени ресурси е ключова задача на агро политиките. Без чисти вода, въздух и земя няма как да има нито селско стопанство, нито нормален и здравословен начин на живот и затова агро политиките действат усилено именно по разрешаването на този проблем.
Човешката дейност нанася огромни щети върху чистотата на тези природни ресурси, като селското стопанство се оказва основен замърсител. Това превръща проблема за чистотата на околната среда в казус, който никак не е лек за разрешаване от агро политиките. Освен че замърсява околната среда, селското стопанство черпи и огромна част от естествените ресурси, защото са му необходими. Агро политиките имат за цел да ограничат тази прекомерна употреба на ценни ресурси, като създават нови и по-екологични методи за дейност в областта на селското стопанство. Причината е, че именно естествените ресурси, предпазвани от агро политиките – вода, въздух и земя – са крайно необходими в извършването на каквато и да е дейност, свързана със селското стопанство. Иронично е, че именно то ги нарушава и дори унищожава най-много и се налага намесата на органите, които се занимават с агро политики, за да се осъществи контрол върху това.
Агро политики – животновъдство
Животновъдството като подотрасъл на селското стопанство е сред основните причини да има проблеми, свързани с благосъстоянието на околната среда, отчитат агро политиките. То често се оказва причина за обезлесяването на големи райони, което е пагубно според агро политиките. Изсичат се много гори, за да бъдат превърнати техните територии в пасища или в ниви за отглеждане на храна за животни, и тази практика е нужно да се следи и да се ограничава от агро политиките. Така се оказва, че животновъдството всъщност може да се превърне в причина за намаляването на така важното биоразнообразие, предпазвано от агро политиките.
Агро политики – употреба на изкуствени препарати и торове
Агро политиките се занимават и с контрол по използването на пестициди и различни химикали, необходими в земеделието. Фермерите, които отглеждат растения, често прибягват до използването на минерални изкуствени торове, както и до обработването на растенията с различни препарати, за да подпомогнат техния бърз растеж и добро развитие. Освен това нужно за нормалното развитие на повечето растителни култури е да се употребяват и препарати, които да предпазват растенията от различни болести или от нападение на различни вредители.
Употребата на толкова много изкуствени препарати и торове може и да подпомага растежа на конкретни растителни култури, но всъщност вреди много на околната среда, която е под опеката на агро политиките във всяка държава. Агро политиките предлагат различни варианти за справяне с този проблем. Препоръчва се според агро политиките да се използват естествени торове (животински отпадъчни продукти), защото по този начин се подобрява балансът на почвата дори по-успешно, отколкото с изкуствени торове.
Агро политиките работят и по въпроса с пестицидите, като се препоръчва, а и е за предпочитане, ако искаме да се сдобием с качествена и здравословна реколта, да се използват биологични методи за борба с вредителите. Проблемът при този вариант, който отчитат и агро политиките, е че колкото повече се обработват растенията и земята с изкуствени препарати, толкова по-устойчиви стават вредителите и болестите срещу тях. Това води до още по-активното им използване и налагане употребата им в дори по-големи количества. Това се оказва и причина да се създават нови и по-силни препарати, които да се борят с напасти и болести по растенията.
Намаляването на използваните пестициди и постепенната им замяна с биологични методи е необходим, но много дълъг и бавен процес. С този въпрос отново се занимават агро политиките в страната.
Агро политики – водни ресурси
Водните ресурси не са неограничени и агро политиките се занимават с контрола по употребата им в селското стопанство. В селското стопанство се използва по-голямата част от прясната и годна за употреба вода. Агро политиките се занимават с въпроса по намаляването на количеството вода, необходимо в селското стопанство. Потресаващ е фактът, че за производството на храната, която консумира един човек на ден, са необходими около пет хиляди литра вода.
Използването на по-голямата част от водните ресурси за селско стопанство предизвиква нарушаване и дори унищожаване на екосистеми, както и нарушаване на биоразнообразието. Агро политиките се занимават с разрешаването на проблема, свързан с прекомерната консумация на вода в селското стопанство, като се измислят и вкарват в употреба нови технологии и методи, чрез които да се намали нуждата от толкова голямо количество вода в растениевъдството и животновъдството. Работата на агро политиките в тази посока обаче е трудна и отнема много дълго време, за да даде резултат.
Агро политики – запазване на многообразието на видовете
Запазването на многообразието на видовете е ключова задача, с която се занимават агро политиките. Биоразнообразието обхваща всички живи организми по света, докато локалното биоразнообразие представляват видовете, които живеят и виреят на определена територия. Именно с опазването на локалното биоразнообразие се занимават агро политиките в различните страни.
И в световен мащаб, и на локално равнище има много застрашени от изчезване видове. Задача на агро политиките е да се намерят правилните начини за запазването на разнообразието от видове. Една от агро политиките, които работят в тази посока, е обособяването на защитени територии. Това са места като резервати, природни и национални паркове, където живеят защитени видове.
Агро политики – опазване на основните ресурси
Агро политики – животновъдство