Има чуваемост, няма реални действия

– Г-жо Илиева, имате ли подкрепата на държавата, за да развивате спокойно бизнеса си?

– Мога да кажа следното: Държавата първоначално запланува много по-малко средства от нужните. Средствата, които бяха предвидени за този програмен период, свършиха миналата година. Оттук нататък всичко зависи от нашите мускули и от нашата издръжливост. Сама по себе си държавата нищо не прави особено за нас. Имаме някакъв диалог, разбира се, повечето са обещания, по-малко са реалните неща. Като цяло, биопродуктът е много по-ценен. Неговото производство не замърсява околната среда, не оказва негативно въздействие върху климата, не замърсява подпочвените води.

– Предвидени ли са още средства, които да надградят производството и да мотивират повече производители да се ориентират към този тип земеделие?

– Не, няма. И тук е ролята на държавата. Ние трябва да сме равнопоставени с конвенционалното производство. Те получават своите си пари редовно, преди всички останали, а ние тази година си ги получихме най-накрая. Представяте ли си на един фермер как му се отразява това. Компенсаторното плащане е изключително важно. Представете си един френски или германски фермер, който получава в пъти повече от нас, после получава подкрепа от държавата си. И когато теглиш чертата, виждаш финансовите резултати. Ако ги няма компенсаторните плащания, себестойността на произведената продукция е по-висока и е непродаваема. Ние трябва да получаваме като колегите си, които произвеждат конвенционална продукция, да сме на една основа. Единен пазар има, но няма еднакво плащане за всички биопроизводители в ЕС. 

– Повечето от колегите Ви казват: „Повече няма да произвеждаме“, „Отказваме се“! Усещате ли някакво притеснение у управляващите от този вик на биопроизводителите?

– Освен че ни чуват, друго няма. Реално погледнато, няма действия. Разбират ни и толкоз. Не казват – ще заделим някакви пари от държавния бюджет за малките биофермери, за да подкрепим това производство. Няма такова нещо.

Автор: Диана Александрова