Размножаване на зайци

Заекът, благодарение на своята непретенциозност е много лесен за отглеждане във всички видове селскостопански ферми. За успешното развитие на този тип дейност е необходимо да се познава биологичния му цикъл така, че да сме в състояние да изберем най-подходящите за нас начини и техники на отглеждане. При зайците овулацията на женската се предизвиква от самия полов акт, въпреки че както при другите домашни животни се влияе пряко и от смяната на сезоните. Много важна роля играе т.нар. фотопериод или броя на светлите часове в рамките на деня. Той стимулира овулационния цикъл на женската, който продължава 16 дни, от които 10 – 12 са плодовити. Най-висока е плодовитостта на женските през пролетта,през лятото се понижава, а най-ниска е през есента, когато броят на светлите часове намалява; плодовитостта на мъжките също намалява през есента. Зачервяването на вагиналната лигавица на женската означава, че е разгонена и следователно готова за овулация и чифтосване, което по правило се осъществява в клетката на мъжкия. Препоръчва се след чифтосването женската да остане около 10 –15 минути при мъжкия, тъй като любовната игра спомага за стимулирането на овулацията.

Бременността продължава около тридесет дни

Четири – пет дни преди раждането женската се премества в подходяща за това клетка, т.е. разполагаща с полог или той просто се поставя в клетката й. По този начин женската ще може да се грижи възможно най-добре за малките си.

Няколко дни преди раждането подготовката на полога следва да се провери и в него да се поставят сено и слама. След това животното оскубва козина от гърдите и задните си крака и я прибавя към вече наличното в полога, като по този начин го прави по-мек и топъл. Раждането обикновено не представлява трудност, малките зайчета се появяват на бял свят със затворени очи, без козина и глухи; теглото им е около 50 –60 грама. В интервалите между появата на малките, зайката освобождава новородените от феталната ципа (амнион) като я изяжда, почиства ги и ги покрива с нова козина. Накрая напуска полога и се завръща само за кърменето, което се осъществява веднъж на ден за няколко минути. През първите два-три дни пологът трябва да се проверява. За да не остава човешка миризма по малките се препоръчва това да става с чисти ръце, още по-добре ако преди това се погали майката или се натъркат със сено, в противен случай съществува риск майката да отхвърли или дори да убие малките си.

Ако всичко е нормално кърменето продължава пет седмици, но малките още от дванадесетия ден, когато вече са отворили очи, пуснали са козина и са в състояние да поддържат постоянна температурата на тялото си, излизат от полога и започват да се хранят с каквото намерят наоколо. През тези първи пет седмици смъртността е около 15%.

След отбиването, тоест около пет седмици след раждането, женската се премества в друга клетка. Същинското отбиване започва около тридесет и втория ден, когато теглото на малките достигне 530 – 600 грама, но така или иначе зайчетата остават заедно до осмата – деветата седмица.

Отделянето на женската от родилната клетка, както и спирането на процеса на кърмене създава определен тип биостимулация, която след два – три дни кара женската да приеме мъжкия, при това с изключително висок процент на плодовитост.
След чифтосването е необходимо да се провери дали е настъпило оплождане. Това се прави чрез палпация на коремната област на женската 10 – 12 дни след чифтосването. Тази операция е много деликатна и следва да се извърши от опитни лица, тъй като в противен случай би могла да доведе дори до смърт. В случай че не е настъпило оплождане след още 2 – 3 дни женската се връща отново при мъжкия.

По време на тази дълга репродуктивна кариера, можем да преценим способностите за разплод на нашите животни и да определим женските, които раждат по-голям брой зайчета, кърмят ги по-лесно и ги отбиват с по-високо тегло. Именно от тези женски следва да изберем техните бъдещи заместнички.

Репродуктивната кариера на една женска е около три години. Следователно една ферма би било добре да разполага със женски на различна възраст: една трета от животните да бъдат едногодишни, друга една трета двугодишни, а останалите на тригодишна възраст. Тоест всяка година следва да се заменя една трета от животните. Възрастните животни, възрастните женски и тези, които не се възпроизвеждат добре следва да бъдат заменени през есента, около септември – октомври, с млади зайки, родени през предишния месец март.