Хранене и размножаване на патици и гъски

През първите три седмици живот, предвид значителния растеж на животните, храненето трябва да съдържа поне 20-22% сурови протеини, който в последствие спада до 16% в четвъртата седмица. Натрошените смески са за предпочитане пред смлените, тъй като са по-лесни за храносмилане и не дразнят дихателните пътища. За да се повиши усвояемостта, сместа може да се намокри с топла вода, докато стане на трици. В тези случаи е необходимо хранилките да се почистват по-често, като се отстраняват евентуалните неизядени остатъци, които биха могли да благоприятстват развитието на мухъл и вредни за животните ферменти. Още от втората седмица на патиците и гъските може да се дават зеленчуци и нарязана трева, които да се поставят в специално монтираната за това кошница, и по този начин си избегне разхищаването и смачкването на храната. До третата седмица не се предвижда ограничаване на количеството храна. След това се препоръчва храненето да се осъществява два пъти на ден, и количеството на храната да позволява бързото и консумиране, избягвайки разхищения. При всяка възможност животните трябва да могат да се възползват от пасището, където тревите и фуража гарантират висок прием на минерали с изключителна биологична стойност. Само за гъските и с цел разнообразяване на сухия режим на хранене, след 6-8 седмица могат да използват фуражни растения като сорго, царевица, рапица, овес, люцерна и детелина. Специално внимание следва да се обърне на мускусните патици. Бъбречната функция при малките патенца е слабо развита и богатият на протеини хранителен режим отслабва тяхната устойчивост на стрес и заболявания.

Ако едновременно се отглеждат животни за месо и такива за разплод, то техните заслони и съответното им оборудване следва да бъдат отделни, а пасището, разбира се с подходящи размери, може да бъде общо. Преди да се осъществи разплодът трябва да се формират семейни групи от мъжки и женски екземпляри в съотношение, което се определя в зависимост от изискванията за отделните породи. Изключително важно е умението за разпознаване на пола на животните. При някои породи, като зеленоглавата патица, мускусната патица и лебедоподобната гъска съществува силно изразен полов диморфизъм. При други, като романската гъска и пекинската патица не съществува видима на пръв поглед разлика между мъжките и женските животни и за да се различат е необходимо да се открие мъжкия орган за съвокупляване. Това може да се извърши при излюпването на животните или в зряла възраст.

Помещението на животните за разплод трябва да бъде с достатъчно големи размери, а подът му да е застлан винаги със суха слама. Вътре трябва да се поставят хранилка и сифонова поилка. За пасището важат същите изисквания като за тези на животните за месо. Преди да започне снасянето на яйца, животните трябва да се преместят в новото помещение и да останат затворени в продължение на около една седмица, за да могат да свикнат с новата среда. Освен това, докато съотношението между снесените на ден яйца и броят на женските не достигне 20% се препоръчва животните да се пускат на пасището само следобед. Така патиците и гъските избягват да снасят яйцата си на пасището. Яйцата трябва да събират няколко пъти на ден и да се съхраняват една седмица в хладно помещение, поставени с острата си част надолу. След този период следва да се поставят в инкубатор или да бъдат измътени от майките или от кокошки – носачки. Времето необходимо за излюпването на малките е различно за отделните породи. Мускусната патица мъти в продължение на 35 дни.

За всички останали породи патици са достатъчни 28 дни, а гъските се нуждаят от 33 дни. Ако се използват в  специално предназначени за това инкубатори, след първата седмица е препоръчително яйцата да се навлажняват веднъж дневно. На практика трябва инкубаторът да се изключи за 15-20 минути, яйцата да се навлажнят с мокра кърпа или просто да се напръскат, след което инкубацията може да продължи. Тази операция цели да се наподоби естественото поведение на животните. Всъщност веднъж дневно женските напускат гнездото за да отидат във водата и, когато се върнат, коремите им са още мокри. Ако се използва изкуствен метод, след излюпването малките патенца и гъсета се отглеждат, както вече казахме, в затворени и отопляеми помещения. Ако пък се избере естественото мътене, малките се отглеждат от майките или от кокошките – носачки в продължение на поне 6-8 седмици, след което могат да бъдат пуснати самостоятелно на пасището.