През 2016 г. у нас ще бъдат закупени поне 5 малинокомбайна
– Г-н Петков, какво е положението в момента на малинопроизводителите в България?
– Положението на малинопроизводителите към дадения етап е добро откъм развитие и трудно във връзка с опазване на продукцията от болести и неприятели, защото гамата от препарати за РЗ все още е малка. Но все пак тенденцията е България вече трайно да бъде на едно от водещите места в Европа, след Сърбия и Полша в производството на малини.
– Как сме с пазарите?
– Пазарите са много добри. Търсенето на червени плодове под грифа антиоксиданти е изключително голямо и нараства с всяка година, както в България, така и в Европа.
– По отношение на субсидиите доволни ли са малинопроизводителите у нас?
– Доволни са, защото за разлика от миналата година, тази година и обвързаната помощ и другите мерки са със сравнително по-голяма ставка. Това ще даде минимална глътка въздух и ще позволи на малинопроизводителите през новия сезон да направят нови инвестиции и модернизации в насажденията си. Но, за съжаление, тази година бяхме отрязани от схемата de minimis, която би трябвало да компенсира загубите и от руското ембарго, и от неблагоприятните условия като сланите, дъждовете и последвалите градушки. По-голямата част от средствата по тази програма бяха насочени към компенсация на загубите в животновъдството.
– Каква е европейската подкрепа на малинопроизводителите?
– Новият програмен период в частта си обвързана подкрепа за плодове дава една много добра възможност малинопроизводителите да бъдат подпомогнати със субсидия в рамките на 160 лв. на дка и повече. Сумарно събирайки всички възможни схеми, субсидията на декар вече достига над 250-300 лв.
– Това ще направи ли сектора още по-атрактивен?
– Да, малинопроизводителите ще се увеличават. Но докато доскоро моята препоръка беше стопанствата да бъдат развивани до факторите площ, напояване и работна сила, сега все повече лимитиращият фактор ще става работната сила. Защото е трудно да се направи насаждение със 100 дка малини, за което ще са му необходими на производителя около 200 берачи, ако те липсват в района. В последните години има изключително добра подготовка за пробив с машинно прибиране на малини. Може би тази тенденция ще бъде реализирана в България, като ще бъдат закупени 5-6 малинокомбайна.
– Какви са загубите от руското ембарго за малинопроизводителите у нас?
– Руското ембарго е повлияло дотолкова, че нашите преработватели в случая са претърпели най-големите загуби. Производителите на малини в пресния сектор нямат директен излаз на пазара, защото малината е нетраен продукт. Но замразените плодове и производните от тях конфитюри, мармалади и компоти са в тази забрана.
– Колко са малинопроизводителите в България и колко са членовете на асоциацията. Каква продукция реализират те на пазара?
– Членовете на асоциацията са 168 души. Общо в страната има над 1 300 малинопроизводители, а площите са вече над 15 000 дка.
Основният проблем в сектор малинопроизводство е липсата на работна ръка и трудното управление на работниците с помощта на еднодневните трудови договори. Може би знаете, че съвместно с група инициативни сдружения и асоциации в областта на овощарството разработихме еднодневните трудови договори, които са един голям отдушник. Смятаме, че миналата година ще бъде една доста солидна рекламна кампания за всички сезонно заети работници в селското стопанство по прибиране на реколтата, за да разберат те, че работейки с такива договори, няма да им бъдат отнети правата за получаване на каквито и да било допълнителни помощти от Бюрото по труда. Досега това беше най-голямата пречка сезонните работници да се съгласяват да работят с такива трудови договори. Но аз пак настоявам всички малинопроизводители и други производители на плодове и зеленчуци да си имат основни ядра от постоянно заети работници, а еднодневните трудови договори да служат като един отдушник, когато има офанзива при по-критични ситуации като беритба след дъждове или когато реколтата е в пика си. Тогава да се наемат допълнителни работници. А когато това не е необходимо, да се използват нормалните трудови договори.
– Еднодневните трудови договори ще решат ли проблема с работната ръка?
– Те ще извадят на светло или ще дадат възможност на тези, които досега не са участвали с такива договори, да работят спокойно и легално. Защото всички ние от бранша плодове и зеленчуци сме поставени пред дилемата или да имаме работници без договори, или да бъдем глобени от инспекцията по труда. Затова избрахме варианта да имаме такива еднодневни договори, които да дадат възможност на всеки един работник да бъде осигурена работна заплата за деня, да бъде осигурен и застрахован.
– Какво предстои на малинопроизводителите през 2016 година?
– Очакваме 2016-та да бъде добра година за малинопроизводителите у нас и да се радваме на добра реколта и много успехи както в национален, така и в международен мащаб.
– Нека завършим с един съвет от ваша страна – какво трябва да направят малинопроизводителите в този период, и кое е първото агротехническо мероприятие, което трябва да извършат?
– Най-важното при създаването на малиновите насаждения е подборът на място и на качествен материал. С бума на малинопроизводството в последните години все по-често се използва некачествен материал със слаб генетичен потенциал и с наличието на много вредители по него. А мероприятията, които трябва да се напряват още с набъбване на пъпките, са така наречените зимни пръскания с медни препарати.
Автор: Диана Александрова
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ