Българското село – да се преброим или „да се водим“

Приетата наскоро поправка  в Избирателния кодекс, в села с до 400 жители кметът да не се избира, а да се назначава, събуди нови размисли за изечзващото българско село. И за двете теглилики  на един въпрос: този   за един  селски двор. Взет като че от скъсан учебник. Виждаш, че е било хубаво, шарено, наше, ама…скъсано. Едната болка, теглилка е че младите не могат да го прочетат. Другата, че не стигат  пари да го залепиш. Но и да го залепиш – те като не щат да го четат. Такива раздумки ме догонват в село Горна Бяла Речка в община Вършец,пълно с парадокси. Като например Фестивалът „Козе мляко“, който от 21 до 24 май събира млади хора от 14 страни, но кози в селото има-няма 30. По-скоро няма…вече. Само че норвежците още в началото на май са тук. Нарамили поразени от урагана в края на миналата година дървета,  цепят насред площада. Къде ли ги носят?“ Където и да ги носят – почистиха ни селото“, смеят се бабите и лелите. Та тъкмо една от тях, леля Сийка, от първия или от последния двор на селото/зависи от къде гледаш/ се вайка, че внучето и не иска козе мляко, защото си е повредило вкуса. Мирише му. А тя като го продаде не може да му купи шоколад, че да миряса. Ресто – не струва.