Завист и ненавист
Наближава Великден, а само две седмици по-късно и Свети Георги ще се настани на трапезата ни. Тези два празника, освен семейни и църковни, са и голяма благодат за търговците, защото, водени от старата максима, че ден година храни, те отново ще вдигнат цените до небесата и ще напълнят касите си.
Но, както знаем, не е виновен онзи, който консумира баницата. Ние всички допринасяме за благосъстоянието на прекупвачи знайни и незнайни, работещи кой честно, кой не толкова. И докато крайният клиент донякъде е с вързани ръце и няма огромен избор, то първоизточниците би трябвало да имат.
Ще кажете – клиентът може да избира от кой магазин да пазарува. Така е, но: Първо не всеки има тази възможност, и второ – изборът на крайният търговец не е онзи избор, за който искам да стане дума. То е като да зареждаш колата с гориво – няма никакво значение от коя бензиностанция го правиш, тъй като всички са се разбрали да няма повече от една-две стотинки разлика в цената.
Ако останем на примера с петрола, приказката ми е за шейха. Т.е. за онзи, който вади суровината от земята и я продава на рафинерията. Той определя цената, на която собственикът на танкера ще натовари черното злато, за да го откара до преработвателя.
Още подробности гледайте в рубрика Коментар днес, 09 април, по телевизия Агро ТВ след новините в 18:00 часа.
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ