Кметът на годината за 2016-та с поглед към 2017-та
- Г-н Камбитов, Вие сте Кмет на 2016-та. Колко трудна прави това 2017-та?
– Миналата година за Благоевград наистина беше много успешна. Работихме добре по Европрограмите и в тази успешно продължаваме – особено по ОП“Региони в растеж“. Но твърдя, че най-директната програма, с видими резултати за много хора, е тази за санирането. Сключихме 130 000 договора, усвоени са 110 мил.лв., над 30 000 души пряко са усетили помощта на държавата. А кварталите ни вече имат свой облик, своя цветова гама. Ще продължим с междублоковите пространства и зелените площи.
– Градът расте за сметка на хълмовете. А какво се случва във високите по дух някогашни села в Пиринско, от които излязоха толкова родолюбци?Например с петдесетте махали на с. Лешко, откъдето е и авторът на музиката на „Тих бял Дунав“?
– Обезлюдяват се. И мен ме боли, ще призная, че с. Лешко, на което повечето махали са обезлюдени, е родното ми село по майчина линия. Но ние не можем да спрем този процес. Можем да мислим и да предлагаме мерки, които да развържат ръцете на общината ни. Например, защо да има таван за декар общинска земя под аренда? Или юзда – с мораториума върху продажбата на земеделската земя? Как да задържим един сериозен инвеститор в лозарството и винарството, например, с договор максимално от 10 години. Аз съм финансист, не само лекар – не може да се гарантира възвръщаемост на печалбата за такъв кратък срок. Иначе населението в града расте. Благоевград вече е от 108 000, главно за сметка на прилив от областта и селата. Радва ме, че повече млади хора се обръщат към земеделието и животновъдството. А и селският туризъм има сериозен ръст.
– Но не трябва ли да се заложи повече на други механизми – кредитиране, изкупуване на продукцията, а не непременно да доразпродадем земята си или да я арендоваме евтино. Тази чиста стока не е мандатна.
– Има механизми да се проследят ангажиментите на инвеститорите – с ясен бюджет и времеви план на договорите, с общински и държавен контрол. А сега земите стоят и пустеят, ние повтаряме едни и същи истини за обезлюдяването… А не малко средства се усвоиха в сферата на земеделието. Може би най-много.
– Говорите в духа на онова, което вече се коментира и на наш терен – за Новата селскостопанска политика: ефикасност на финансирането, преодоляване на дисбаланса в земеделието.
– Да, ето аз как разбирам късите вериги, без да съм най-големият специалист в тази сфера: хората, които произвеждат в Благоевград да имат възможност да продават на фермерски пазари или в близките големи вериги. Райони като нашия, които не могат да се сравняват с Тракия и Добруджа, би трябвало да получават повече облекчения и приоритетност на финансиране и субсидиране по някои от програмите. Още повече, че сме отрязани по ПРСР.
– Очевидно залагате главно на Програмата за Трансгранично сътрудничество и на големи инвеститори? Кои са новините?
– Към финала сме в преговорите с Българо-Американската банка и скоро общината ще е едноличен собственик на ски-пистата“Картала“. Предстоят преустройства на съоръженията, това е една от най-дългите писти на Балканите. Така ще затворим цикъла „Благоевград-спортен център“, с нов стадион, хотели, съоръжения. А по Трансгранично сътрудничество подписахме проект за енергийно ефективно осветление на с. Падеш, Покровник, Зленидол и пограничните, на стойност 200 000 евро. Проекта се класира сред 2013 и отговаря отчасти на първите Ви въпроси, за демографския срив.
Автор: Ваня Манолова
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ