Агрокоментар: Мирише на избори
Пак започнаха да се сипят обещания, да се наобикаля електората
Ще има комай отново избори. Политически анализатори се надпреварват да прогнозират колко му остава на това правителство. По-скептичните говорят за дни, по- благосклонните – за месеци. Това хич не е за радост. Войната е под носа ни. Но и партиите – коалиционни партньори, взеха да наливат вода в мелницата на тези мрачни съдници. Разминават се драстично по външнополитически въпроси. Но твърдят, че коалицията е бетон. Бетон, ама явно се пропуква като гербаджийска магистрала.
Да погледнем в нашата си къщичка – земеделието. То е особено важна част от икономиката, особено в момент, когато в цял свят витае страхът от продоволствена криза. Свиневъди и птицевъди тръпнат – ще се попълни ли Държавният резерв със зърно? Особено ги вълнува фуражната пшеница. Животновъдите винаги са били за окайване, но сега съвсем грохнаха. Хукнаха към ЕП да си споделят проблемите, писаха писмо на еврокомисаря по земеделие Войчеховски. Зърнопроизводителите също се жалваха до ЕК – за липсата на диалог, преди изпращането на НСП за одобрение. Обаче, не бойте се деца за утрешния ден! Взеха да се чуват обещания, взеха политиците да навестяват електората и да пръскат бляскави фойерверки, осветяващи – разбира се, бъдещето. То, естествено, ще е светло. Ще се заловят експертите с наистина проблемните поземлени отношения. Предишните земеделски кабинети се провалиха с гръм и трясък. Ще бъде приоритет напояването, представете си. Ама точно как ще се действа за този приоритет? Откъде милиони? Кога ще се започне, кога ще потече поливната вода до всяко стопанство? Да не ровим, но Планът за възстановяване даваше чудесна възможност реално да се възстанови напояването. Отхвърлиха го тези, които сега кроят планове за бъдещи подвизи. То си има вече политически тертип за това напояване – партиите критикуват, докато са в опозиция, а като дойдат на власт, се стъписват – то не било лесно. Клишето за подкрепа на малките и средни фермери се активира. Български храни ще има, къси вериги и т.н. От първия ден на влизането ни в ЕС все това се бае. Президентът, вместо да свика Консултативен съвет за продоволствената сигурност, поднася очевидни истини – субсидирането на декар не било справедливо. Ама това си е критика към ЕС – чисто и просто брюкселска схема за подпомагане. Ще се върже на този номер – колко са виновни доскорошните правителства, само онзи, който хабер няма от европейската земеделска политика.
Различните министерства пък сякаш си правят сечено. Земеделското иска намаляване на ДДС за храните, правителствените им партньори се ослушват. Докато в други страни – спорна или не, въведоха тази мярка. Не знам в коя страна одобрили тавани на някои цени. Тук още се спори. То е май ясно, че това е твърде опасна икономическа стъпка и хич, ама хич не е пазарна. По-скоро си е чист популизъм. Странно е какво печелят партийните особи с това ровичкане в бъдещето – и то бъдеще, в което не се знае кой ще управлява. Друго си е да кажеш: Нямахме време, но имахме желание. Печелившата карта е друга. Да се каже: светкавично подпомогнахме фермерите с държавни и европейски пари, като отличниците на ЕС. Толкова ли няма такива факти?
