Агрокоментар: Пазарната икономика – начин на употреба
Всички са равни пред пазарните правила, но някои са по-равни
Европейските земеделски политики – в голямата си част, са силно социални. И силно отклоняващи се от иначе проповядваните като религия пазарни механизми. За радост на синдикатите, малките и средни ферми и предприятия. Субсидиите много често стъпват върху принципа „да се наложи справедливостта“, да се осигурят „достойни доходи“ за някои сектори от земеделието. Какво значи обаче „достойни“? Какво значи „чувствителни сектори“? Защо са чувствителни? Не, те не са „чувствителни“. Те просто са потърпевши от абсолютно сбъркания подход при тяхното подпомагане, който е извън всякаква пазарна икономическа логика. Силният дисбаланс при насочването на обвързаното подпомагане е блестящ пример. Фермерите, например, отдавна настояват за изготвянето на технологични карти за всяка култура – т.е. каква е стойността на средната за страната себестойност. И тогава няма да ставаме свидетели на парадоксите: субсидиите – далеч повече от себестойността. Естествено, че тогава куцо, кьораво и сакато се юрва към тиквите, а Добруджа посинява от лавандула. Силната покровителствена политика към някои „чувствителни“ просто ги разглезва. Галениците години наред тъпчат на едно място, надават вой за още и още пари, без абсолютно никакви резултати насреща. Социалният подход – за да се спре обезлюдяването в селата, също не дава очакваните резултати. Дори като минимално въздействие на необратимата световна тенденция – все по-силно обезлюдяване на селските райони и – уедрено, промишлено земеделие. Ще рече някой – и с право се крепят дребните земеделци, те допринасят за съхранение на природата. Но това едва ли означава изключение от пазарните принципи. Напоследък се развихри лют спор около безмитния внос на земеделска продукция от Украйна. Акт на солидарност – добре. Обаче дали тази солидарност трябва да се плати от българския земеделец? Наистина ли е толкова трудно да се съвместят интересите – на Украйна и страните от ЕС? Как така внос? Без фитосанитарен контрол, без да се следи дали внесените количества могат да деформират даден пазар на Общността? Министър Иванов предупреди ЕК за тези проблеми. И какво? Ще се приеме ли предложението – украинската пшеница, например, да се изкупува от европейско ведомство, което пък да го търгува в трети страни? От Молдова ще влизат 6 вида плодове и зеленчуци, либерализирано, т.е. безмитно. Включително и череши. Да, череши. Докато родните земеделци изсичат овощните си градини с череши и продават дървен материал. Все пак някакво „пазарно приличие“ трябва да има в този европейски акт на съпричастност. Впрочем – ако се разиграе другият сценарий, който експерти лансират, в противовес на фермерското недоволство: родните производители на плодове и зеленчуци винаги могат да бъдат изритани от пазарите. Защото не влагали наука и не се сдружавали. Стара песен, но си е така. Т.е. отново стигаме до така нареченото пазарно поведение. ОСП явно не може да го провокира. С хибридния подход – хем пазарна икономика, хем непазарно покровителство на слабите играчи.
