Агрокоментар: Денят на Европа – идеалът изисква промени
Празникът дава пореден повод за дебати, които закъсняват
9 май, денят на Европа, и тази година чествахме празника. Някак си забучили нос в нашенската конфликтна гледна точка за това наистина историческото събитие- края на Втората световна война. Потъналият в руини континент даде дума на този ден : обединение, политическа толерантност, издигане на нова ценностна система – зачитане на суверенитета на държавите, свободата на личността. През 1950 год. Френският външен министър произнася Декларацията, днес известна като Декларацията на Шуман. В нея той предлага създаването на Европейска общност за производство на въглища и стомана. С право може да се смята, че се прави първата крачка към създаването на днешния ЕС. Мечтата на най-светлите европейски умове, оцеляла столетия, се сбъдва. ОСП, най-старата европейска политика – възниква малко по-късно – през 1957г. Продоволствената сигурност на изравнената със земята Европа, е амбицията за спасение от големия глад. Днес вече сме забравили за трагичните обстоятелства около създаването на ОСП. Склонни сме да отправяме критики към нейните политики.
Ако сериозно огледаме приноса на европейската земеделска политика, не може да се отрече огромният напредък в тази област. Да, тя промени своите акценти през различните програмни периоди. Днес европеецът не е гладен, той даже е разглезен. Иска хем да му е евтино, хем разнообразие от храни, хем биологични продукти, и накрая- очаква от земеделците т.н. обществени блага – опазване на околната среда, хуманно отношение към животните, съхраняване на биоразнообразието, запазване на красивите полски и горски пейзажи, за да радват окото му. Следва ли европейската политика тези очаквания? Разбира се! Да, тя промени своите акценти. От плахото начало с „позеленяването“, през миналия програмен период, се стигна до Зеления пакт . Екологичните амбиции на ЕС се определят дори като пресилени и отежняващи работата на фермерите. Ако се върнем обаче към 9 май, със сигурност може да се направи изводът, че този празник не поражда неотложният, честен дебат за бъдещето на ЕС. Има сериозни сигнали за това загърбване на скърцащата солидарност. Пример – износът на Украйна в ЕС. Неглижирането на солидарността в рамките на Съюза. Пример- неизпипани практики за транзитните коридори, мълчалив отказ за изравняване на субсидиите на новите страни-членки с тези на старите. Как тогава да обясниш на едни евроскептик, който отсича: страната ни е просто един пазар повече за богатите страни. Често се говори за миграция, Великобритания напусна ЕС най-вече заради това. Но освен с право исканото върховенство на закона, трябва да се разбере: единствено икономическото що-годе изравняване на всички страни-членки, може да пресече гурбетчийството – не само българското. Дебатът за някои склерозирали европейски политики, и необходимостта от адаптирането им към новите политически реалности, закъснява. Популистите и евроскептиците стават хиперактивни. Да се лишат от аргументи, това е въпросът.
