Агрокоментар: Агробизнесът и политическата суматоха
Политическата система у нас рухва
„Историята ни стана като хан – кой влиза, кой излиза, не е ясно“. Та тези думи на Радичков важат с пълна пара за сегашната нашенска политическа сцена. Главните герои се пъчат, че еди-кой си не го страхувал, както те използват интелектуалния бисер на свой колега, но на всички май им затрепераха гащите. В това театро все пак, макар и под сурдинка се чува гласът на бизнеса. Нашата тема е агробизнесът. И не само заради това, ами защото наред със зрелищата, трябва ни и хляб, да видим, какво е дереджето? И земеделците тръпнат – пак ли ще подкарат стадото – електорат, към урните? Някои успокояват – какво толкова от серията , изборите са демокрация, България не е изключение. Само че в подредената демокрация изборите до дупка не засягат средния ешелон, експертите в министерствата. Но у нас по традиция, ще хвърчат текмета по аграрните структури, при ново правителство евентуално. Шедьоври се чуват след смяната на всяка власт. Назначения на некадърници – политически послушковци. Вперени в бъдещия програмен период, фермерите споделят: дали сме се справили с очертаването за директните субсидии, ще видим като ни уведомят. Промени, оскъдна информация. Системата за електронно управление – като капак, беше зациклила. Да се молим сегашния служебен кабинет – поне е навътре в нещата, да приключи с условията за кандидатстване по НПВУР. Финансовите средства са животоспасяващи в момента. Особено пък ако следваме европейската тенденция за иновации и зелени практики, коопериране- с предвидените „центрове“ за съхранение и окачествяване на плодовете и зеленчуците.
Загнихме от дъждове, но като грейне, започва поливният сезон. Проектът на земеделското министерство – за 16 млн. лв. държавна помощ., одобрен вече от ФМ , за 80% съфинансиране на разходите при поливки, е готов, твърдят от аграрното ведомство. В Брюксел на бърза ръка щели да го нотифицират. Дано! Защото от 100 до 300% увеличена цена на поливната вода- това е пълен финансов крах за растениевъдството. Войната в Украйна хронифицира, не се вижда краят й, за съжаление. Зърнопроизводителите се надяваха на компенсации от Кризисния фонд- 100 млн. евро за петте засегнати страни на ЕС от украинския износ на земеделски продукти. Макар и мижавата помощ от приблизително 10 млн. евро за страната ни, все е нещо. Да, обаче решението на ЕК се превърна във висящ въпрос. 13 страни – членки, незасегнати от украинския износ, възроптаха срещу компенсациите от Кризисния резерв, предвидени за потърпевшите пет страни от голямото европейско семейство. Унгария пък се инати и не ще да анулира забраната на украинска земеделска стока – каквото е условието на Брюксел, за да тръгнат парите към петте страни. Но, както фермерите споделят, намалените субсидии ни притесняват по-малко, пазарният дисбаланс. А дали ще загубим средства от ПРСР 2014-2020, колко, как да се спасят? Дали евентуално новият земеделски министър ще бъде на висотата да се справи с тези предизвикателства? Суматоха: политическа, икономическа. Суверенът, в когото всички политици се кълнат, май вкарва в употреба байганьовската философия: всички са маскари! А това не е добре! Ама никак!
