Агрокоментар: Всеки срещу всеки
Земеделската общност се пръсна в различни посоки, заради интересите си
Напоследък т.н. земеделска общност, показва завидни, дори гениални способности, да се противопоставя – всеки срещу всеки. Три последователни протеста. В първия бяха долу-горе, чудо невиждано, обединени. Другите два веднага сложиха нещата на обичайното им място в нашенската действителност. Да не би да се подхрани надеждата, за някакво прозрение- че ежбите между секторите, изцеждат силите, без особен резултат. Протестите на животновъдите – пресен пример. Едни организации го подкрепят, други се дистанцират. Отделно от това асоциации на растениевъди изказаха мнение, че тези действия не са начин за изчистване на проблемите. Зазвуча и познатият рефрен: „големите“, при големите отиват всички европейски субсидии и държавни помощи. Те не са на същото мнение, обаче. Общо взето, всичко опира до пари. Дай милион, дай милион, както както тайният милионер Корейко от книгата „Златният телец“ припява, за да заблуди, че е бедняк. Да… танцът около Златния телец, за него става дума в момента. Никой не твърди, че положението на агробизнеса е цветущо. Войната в Украйна, финансови-икономически трусове, фалити на малки ферми, а големите седят върху огънати глинени крака. Разбира се, всички злини за протестиращите, тръгват от земеделския министър, едва ли не. Собствени грешки не отчитат. Иска се оставката на Вътев през ден. Обаче- дали дадената оставка, с магическа пръчка ще реши натрупаните в годините проблеми- управленска немощ много често, от една страна, и липсата на пазарно поведение на голяма част от земеделци и животновъди? В тази крамола за милиони, взе връх емоцията, достигна кулминацията си-хайде да си го кажем, в лични обиди. В КЗ се наложи един представител на стачкуващите да бъде изгонен – за непристойно поведение.
Деликатното отминаване на този факт няма как, трябва да се осветли. Последва и грозният опит да се очерни семейният бизнес на министъра. Той пък не издържа и гневно обяви протестиращите за алчни. Може би предстои трети протест. Но никой не казва, предстои ли двете страни да седнат на кръглата рицарска маса. Защото я докараха до там, да не могат да се гледат. Всъщност едно от исканията е доста странно – Вътев да тропнел по масата в Брюксел и единствено за България, забележете, да отпаднел таванът за украинската помощ. За издействаният по-висок таван, благодарност няма. Оранжерийните производители и те издъхват, и те се изнервиха. Друг тежък казус. И тук цифри и данни за голямото им подпомагане в сравнение с други страни, не действат. Защото в тези други страни или климатът е по-топъл, или оранжерийното производство не е стратегически отрасъл т.е. влизаме в кратката присъда на земеделския министър: така ще бъде, докато се дава на всеки, за всичко! Заболи нос в днешните пожари, да не се изпускат обаче, брюкселските стълкновения между европейските институции. Там се удря камертонът на ОСП за години наред. Задаващото се, да не превърне днешните свади в бели кахъри?
