Агрокоментар: Непредвидимост – кошмарът на бизнеса

Как войната в Украйна усложни ситуацията чрез решения на ЕС?

Неизменно, при всеки протест- не само у нас, агробизнесът  издига искането за предвидимост. Не направиха изключение и  големите фермерски недоволства в ЕС, които дълго и упорито  ту затихват, ту лумват. Факт е, че административното натоварване на фермерите не е само нашенска болежка. Трудно, даже невъзможно е, да се посочи нов еврокомисар по земеделието, който да не е обещал промяна. Но „бумащината”, както земеделците я определят, продължава да „изяжда“ тяхното време, да къса нервите им, да се обяснява на чиновниците, че някои изисквания са излишни, даже глупави. При това обещаните електронни платформи ги няма, та „бумащината“ е дословна. Нашенските управленци в земеделското министерство традиционно вече, са царе на бъркотията. Закон, които противоречи на други закони. Подзаконови нормативни документи, които обезсмислят концепцията на самия закон. Промените в крачка са най-стресиращи. Вече тече дадена процедура, когато изведнъж се осъмва с нови правила на играта. Даже при обявен прием на документи по мерки от ПРСР и хоп- изменения! Проектът ти е готов, той вече е предвиден какви са плюсовете и минусите за стопанската ти дейност, как се вписва във финансовите ти резултати в близките години… В себестойността на продукцията, в контекста на пазарната конюнктура. Абсолютен парадокс са действащи  закони, писани по времето на административната социалистическа икономика – динозаври в пазарната икономика. А тече трети програмен период от членството ни в ЕС. Има отчайващи опити за създаване на нови закони. Затова се преминава  към „кърпене“ на старите.

За каква предвидимост става дума? Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, но не само той, държат рекорди в предприетите през годините промени. Например- наближава очертаване на площите за европейски субсидии, юруш да улесним сключването на доброволни споразумения между арендаторите, за комасиране на обработваните земи. После ще се мисли за напълно нов Закон. „После“, се чака 20 години! Комасацията по споразумение е трудна договорка, временна. Но за комасация по собственост на раздробената ни земеделска земя, никой не смее даже да заговори. Родното земеделие е обречено да се съшиват педя по педя ниви в по-големи блокове. Защото световното аграрното машиностроене бълва машини, които дори завой в нивичка от 3-4 дк. не могат да направят, по 1000 дка на ден обработват. Тука има, тука нема!, е ситуацията, вгорчаваща агробизнеса ни. Брюкселските институции по традиция са тромави. Бълват изненадващи  промени. И там има спорни специалисти на богата ясла. Своят принос за неясната бизнес-среда даде и войната в Украйна. Политическото решение за солидарност  се стовари най-силно върху европейските фермери: те поеха удара на инфлацията, те имат социални и екологични задължения към обществото. Предвидимостта за агробизнеса се отлага, този път за необозримото бъдеще!