Агрокоментар: Хуманно отношение към фермерите

Защо се налага да има европейски регламент за хуманно отношение към фермерите и преработвателите?

Време е да се изработи европейски регламент – за Хуманното отношение към фермерите. По подобие на изискванията за хуманно отношение към животните. Изисквания, които им осигуряват достоен живот, ако се впишем в брюкселската терминология. Да вземем обаче едно описание в директивите:  животните не трябва да изпитват страх, да се подлагат на стресови ситуации. Дали животът на европейския фермер обаче, е лишен от страх и стресови ситуации ? Бурните  протести, които заляха европейските площади, говорят точно обратното. 80% от законодателството, изпълнявано в страните-членки, е привнесено като европейско законодателство. Т.е. по-голямата част от психическите дразнители, тръгват от Брюксел. Свинете, например, не може да се подлагат на разочарование и скука, както чиновниците там са го описали. Колкото до скуката, фермерите нямат време да се отдадат на скука. Но разочарования бол. Разочарования от Зелената сделка, една свръхамбиция, която е кабинетно политическо решение, планирано за реализация в прекалено кратки срокове. Употребата на пестициди да намалее с цели 50% и то-до 2030 г.  Приложено в практиката, това означава спад на фермерските доходи, липса на алтернативни препарати на излизащите от употреба. Да не говорим за безмитния внос от Украйна, който въобще не е съобразен с тежките екологични стандарти в Общността. Как тогава да не те напушва на смях, като прочетеш, че дори ларвите имат право на хуманно отношение. Колкото до инвестициите, които се правят за изпълнение на изискванията за хуманно отношение – да не започваме тази тема. Кокошките  бяха изнесени от т.н. батерии, в по-широки пространства, отглеждат ги свободно  или подово. Трябвало да имат възможност да изразяват нормалното си поведение. Затова им се осигуряват прашни бани, така изпитвали радост, че се отървават от всякакви гадинки, които са ги налазили. Цивилизова се и европеецът,  българинът като европеец-също. Сериозни  изследвания  на известна наша социологическа агенция сочи, че 88% от българите над 18 години, посочили, че са склонни да пазаруват от търговци, които имат отношение към хуманното отношение към птиците, като долу-горе толкова от интервюираните , са на мнение, че е неморално кокошките- носачки да се отглеждат в тесни пространства, където не могат дори да разперят криле. В Зелената сделка пък е залегнало намерението европеецът да промени коренно своята диета. Ясно, да се въздържа от месо. Заради въглеродните емисии. Еколозите са въодушевени и с трепет чакат деня, в който месото от епруветки ще поевтинее и минаваме на него. Край на кравите, които замърсяват природата с отделяните въглеродни емисии. Ще останат в зоологическите градини, барабар с идиличните снимки на красивите животни, пасящи по зелените ливади. Ще си набавяме протеини от ларви, бръмбари, мухи и червеи, специална порода, разбира се. Но до диета без месо, скоро няма да се стигне. Категория „щастливи кокошки“ няма. Това е измислица на потребителя. Но има обръщения от рода на: кокошките са живи същества като всички нас. Те имат право на достоен живот. За сега предлагам: фермерите са живи същества като кокошките. Те имат право на достоен живот.