Регенеративните практики в стопанството на Диян Драгнев – стратегия срещу климатичните промени

Каква подкрепа ще получават регенеративните фермери по Стратегическия план

Когато се разхождаш из полетата на стопанството на Диан Драгнев в община Каварна, усещаш уважението към почвата във всяка шепа пръст. Диан е агроном и наследник на семейния бизнес, но неговият подход към земеделието е различен.

„За мен почвата е най-голямото богатство“, казва той. „От нея идва храната, с която се изхранваме. Ако искаме да ни има тук и след нас, трябва да я пазим.“

Регенеративното земеделие – избор, а не мода

Диян разказва, че пътят му към регенеративното земеделие е естествено продължение на детските му години в стопанството. „Виждах как семейството ми работи с почвата. С времето започнах да я възприемам като жив организъм – място, където се развиват милиарди процеси и живи същества.“

Той обяснява, че промяната на климата е ускорила решението му. „Виждаме засушавания, затопляне. Влагата е ключова за културите и за живота в почвата. Регенеративните практики ни дават шанс да се справим с тези предизвикателства.“

Покривните култури – малките герои на полето

В стопанството на Диян 15 000 декара се обработват с внимание към почвата. Около половината вече са включени в регенеративни практики.

„Покривните култури са сърцето на всичко, което правим“, казва той. „Те задържат влагата, структурират почвата, помагат за аерацията и създават условия за милиарди микроорганизми.“

Особено внимание се обръща на микса от покривни култури – 12 вида растения с различни функции. „Живите корени остават възможно най-дълго на полето. Те структурират почвата, формират колоидни агрегати и спомагат водозадържането“, казва агрономът.

Растителните остатъци също имат своето предназначение. Типичен е примерът с царевицата: от полето се прибира само кочанът, докато стъблата се оставят. „Така стърнището предпазва почвата от прегряване и влагата се задържа в дълбочина“, обяснява Диян.

Но за Диян регенеративното земеделие не е само технология. „Моят смисъл е да оставя почвата жива и работеща за бъдещите поколения. Можем да я използваме, но ако не я опазваме, докога ще имаме бъдеще?“

Подкрепа по Стратегическия план

Добрата новина за земеделци като Диян е, че от Кампания 2026 стартира интервенцията „Насърчаване на практики за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите“, включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.

Интервенцията насърчава дейности, които подпомагат устойчивото използване на азотни торове и спомагат за поддържане на екологичния баланс в стопанствата. Сред тях са:

• спазване на правила за ротация на културите;
• прилагане на балансирано торене въз основа на почвени проби и анализи;
• намаляване на интензитета на обработките и осигуряване на почвена покривка през цялата година;
• редуциране с 20% на използваното количество минерален азот.

Пробовземането и анализът на почвата трябва да включват показатели като киселинност (pH), съдържание на азот, фосфор и калий, и да се извършват от лаборатории, вписани в публичния регистър на акредитираните ООС към Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“.

Почвените проби се вземат преди засяването на едногодишните култури — не по-рано от 1 август на текущата година и не по-късно от 15 май на годината на подаване на заявлението.

Органични торове и подобрители

През целия период на ангажимента земеделските стопани трябва ежегодно да осигуряват най-малко три внасяния на някоя от следните категории продукти:

• оборски тор;
• органични почвени подобрители;
• микробиални торове;
• биологично активни вещества.