ЦАРЕВИЦА: Намалена световна реколта, България е изключение
На същото мнение е и Организацията за прехрана и земеделие ФАО
Основна причина за негативната тенденция е комбинация от фактори – екстремни климатични явления, воден дефицит на Стария континент и икономически натиск върху производителите, които страдат от геополитическата несигурност в световен мащаб. Първоначално свиването на световната царевична реколта бе прогнозирано до 1 309 милиона тона от страна на ФАО, но аграрното министерство във Вашингтон намали очакванията си още повече – с около 19 милиона тона до малко над 1290. Европейската комисия свали драстично очакванията си за общата реколта в рамките на Европейския съюз до границите между 46,2 и 50,1 милиона тона. Царевицата изисква продължително поливане, което провокира спад на площите с нея в Европа. Към момента те са под 8 милиона хектара – понижение с 15% спрямо 2020-та година . Заради свитото производство Министерството на земеделието на Съединените щати прогнозира, че ЕС ще увеличи вноса на царевица до 23 милиона тона и половина. Продължителните горещи вълни и липсата на адекватно напояване в Западната и Централната част на Стария континент съкратиха времето за наливане на зърното. Добивите при някои летни култури в Евросъюза спаднаха с до 14% под петгодишната средна стойност. За разлика от останалата част на Европа обаче България отчита силно завръщане на царевицата. Очакват се около 2 милиона тона реколта , от които 700 000 експортен излишък. У нас също се наблюдава свиване на площите с почти 23 процента, но благоприятното време в началото на лятото повиши драстично средните добиви. Националният институт по метеорология и хидрология потвърди, че заради необичайно топлия септември царевицата у нас вече узрява с около 20 дни по-рано от обичайния си график. Тази тенденция, която се наблюдава както в Европа, така и в Америка, крие дългосрочен риск за качеството на продукцията.
