Брюксел в превод: Бюджетът за земеделие в МФР – конфликти междия страните членки

Бившият земеделски министър прогнозира преход към по-пазарно ориентирана подкрепа, управление на климатичния риск и по-силно обвързване на помощта с реалното производство

Преговорите за бъдещата Обща селскостопанска политика навлизат в решаваща фаза, а спорът за бюджета на Европейския съюз поставя под натиск и средствата за земеделие. В „Брюксел в превод“ бившият земеделски министър Васил Грудев анализира възможните сценарии за бюджета, рисковете за България и необходимостта европейското подпомагане постепенно да се ориентира по-силно към реалното производство, пазарните условия и климатичния риск.

Ще има ли по-малък бюджет за земеделие?

По думите на Васил Грудев натискът за ограничаване на общия бюджет на ЕС нараства, а земеделието е сред политиките, около които предстоят трудни преговори. Той допуска компромис с общо намаление на бюджета, но предупреждава, че непропорционално съкращаване на средствата за ОСП би създало сериозни рискове за сектора.

В разглежданите разчети за България са предвидени 7,6 млрд. евро, от които 6,2 млрд. евро за директни плащания и 1,4 млрд. евро за развитие на селските райони. Грудев подчертава, че това все още не са окончателни параметри и че инфлацията може да направи реалния ефект от евентуалните съкращения по-сериозен.

От директни плащания към по-пазарна подкрепа

Според Грудев бъдещето на земеделската политика е в по-пазарно ориентирано подпомагане, което да има по-ясна връзка с реалното производство и икономическия резултат.

Той прогнозира, че в следващите шест до осем години директните плащания в сегашния им вид постепенно могат да бъдат заменени от други механизми – подкрепа при пазарни сътресения, компенсации за климатичен риск и по-добре работещо земеделско застраховане.

„Произведено в Европа“ и ролята на потребителя

В разговора се разглежда и нарастващото значение на принципа „Произведено в Европа“.

Според Грудев европейското производство все по-често се разглежда като стратегически ресурс, а при определени обществени поръчки може да се поставя по-силен акцент върху произхода и качеството на храните, при спазване на приложимите правила.

За малките и средните стопанства той вижда основна възможност именно в доверието на потребителите – продуктът да бъде разпознаваем, качествен и свързан с конкретен производител.

Какво трябва да защитава България?

Според Васил Грудев България трябва да влезе в преговорите с по-ясни приоритети и дългосрочна стратегия.

Един от ключовите инструменти според него е обвързаното подпомагане, защото дава възможност помощта да бъде свързана с реално производство и реализация на продукция, а не единствено с административно изпълнение на условия.

Основното послание на разговора е, че бъдещата ОСП ще трябва все по-силно да отговаря на три въпроса – кой действително произвежда, как се управлява рискът и как публичният ресурс може да носи по-голям икономически резултат за земеделието.