Агрокоментар: Европейските фермери- нащрек!
Европейските фермери – нащрек ли са, държат ли изкъсо политиците? Какво се случва в т.н. преговорни кутии за бъдещата селскостопанска политика?
Еврокомисарят по земеделие Хансен предупреди в Дъблин, по време на една от срещите на върха: „Нови пари няма да има!“. Мозъчният тръст FARM EURUP обаче призова политиците „да спрат да се преструват, че ОСП е защитена“. Тече тежка битка между европейските фермери и техните организации и ЕК. Предлаганите преговорни кутии в Кипър, а после в Дъблин, си остават обаче черни дупки. Срещата на AGRIFISH в Люксембург обсъди и консенсусно предложи правила за разпределение на земеделските субсидии, но… парадокс: без да има окончателен вариант на Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. Европейските фермери печелят малки битки с ЕК – например остава преразпределителното плащане и преходната национална помощ, БГ получава одобрение за насърчаване на розопроизводството. Фермерите като че ли се примириха с т.н. Мегафонд, в който преработватели и общини ще се борят с други сектори. Т.е. те ще зависят изцяло от управляващите в страните членки, които имат възможност да докажат твърденията си, че селското стопанство е приоритет за ЕС. Интригата тук се завърта около все още само обещаните „защитени“ пари за селското стопанство – и то повече от обещаните 10%. Много са все още неизвестните дори около твърдо взетото решение – гарантиран бюджет за т.н. директни плащания на площ. Но как ще се разпределят? В Люксембург се настоява инвестиционните фондове, които нямат земеделска дейност, да не получават субсидии. Понятието „активен фермер“ е изключително важно за плащанията, но все още недефинирано! Европейските фермери са особено тревожни заради съкращението на Кризисния резерв за земеделие с цели 30%, когато климатичните и пазарни щети за фермерите, в условията на две войни, се прехвърлят върху националните правителства. Вместо „орязаните“ субсидии се предлагат съвети към страните членки – да изплащат директните плащания още през есента като „свежи пари“ за селското стопанство, да се сформират взаимноспомагателни фондове за покриване на климатичните щети чрез вноски на държавата и фермерите, от Партньорските планове да се предвидят средства за доплащане на частните застраховки, секторни схеми да се задействат като защита, когато цените паднат под критичния минимум. МЗХ дори стига до предложението – като специфична българска мярка – предвиждане да се увеличи финансирането за възстановяване на поливното земеделие. Просто не е за вярване! И когато се говори за прехвърлената от ЕК отговорност изцяло на страните членки за подпомагане на пазарни и климатични събития, звучи логично искането: по-голям „таван“ за държавната помощ ДЕ МИНИМИС и, за да се изплаща навреме, да не се иска разрешението на Брюксел. Предстоят още две срещи на върха до края на годината, гласуване на европейския бюджет от ЕП, триалог… дълъг път към окончателния отговор: приоритет ли е селското стопанство за ЕС?
