Агрокоментар: Фермерите искат сдружения
Невероятно, но факт! Фермерите и техните браншови организации настояват: искаме закон за кооперирането, мотивиращ сдруженията. Защо?
Българският фермер вече е осъзнат пазарен субект, ако се борави с това клише. Години, ценни години за неговото развитие, той упорито подкрепяше с поведението си казаното от Иван Хаджийски- че орташката работа кучета я яли, смятал българинът. Когато станеше дума, че в пазарната икономика дребните и средни фермери имат един път, който води към тяхното оцеляване е сдружаването, неизменно се вадеше народопсихологичния му профил. Но земеделецът претърпя изненадваща метаморфоза. Производителите на праскови, които протестират за истинската предфалитна драма за липса на пазари – за какво настояват? Те не искат пари от държавата, за да скърпят и тази година печалбица за оцеляване. Настояват да им се помогне да се сдружат. Ако може сливенското тържище да се преотстъпи за стопанисване те, кооперирани вече, да станат влиятелна сила в хранителната верига. Чрез всички предимства на кооперативите, доказани вече от стотина години в други европейски страни. Пазарът на кайсии беше напрегнато непредвидим. НОКА първа даде пример с действията си – регистрира много организации на производители, вече има собствена марка млечни продукти с марката на кооператива си. Националната камара „Плодове и зеленчуци“ направи амбициозна заявка – веднага да стартира изграждането на минимум на два кооператива, по един в Северна и Южна България – като пилотни проекти. Но инвестициите са огромни. Хладилни камери, машини за опаковане и сортиране, т.е. създаване на търговски вид на стоката. Някои ще кажат – има мерки в НСП за подпомагане на групите и организации на производители. Да, има. Но са с оскъдно финансиране и правила, които даже спъват и най-ентусиазираните да се сдружават. Българският фермер – производител на плодове и зеленчуци смята, че сега е време държавата да се ангажира с инвестиции в най-тежкият период на кооперирането – създаване на бази за съхранение, за да се изчаква добрата пазарна цена, да се предлагат търсените от преработватели и големи търговски вериги големи количества. Остава обаче големият въпрос: как членовете на сдружението ще уеднаквят сортовата си структура – все пак трайните насаждения изискват доста време и инвестиции, ако тръгнат собствениците да сменят сортовете в градините си? Производителите на плодове и зеленчуци очакват държавата да им осигури лесен достъп до напояване – обещано, но май разсрочено във времето. Спешно, бързо действие се очаква от години обещавания нов, модерен закон за кооперативите. Кога ще се гласува? Директно отправяме въпроса към Явор Гечев, най- големият радетел за такъв закон. Сега той оглавява Комисията по земеделие към НС. Управляващите вече загубиха аргумента си, че условия за коопериране имало, но българинът не искал да чуе за това. Българският фермер вече твърдо настоява: искаме дългосрочна стратегия, законодателни промени, данъчни облекчения, напояване, тържища…Невероятно, но факт-Българският фермер иска да се сдружава!
