Агрокоментар: На фермерите – с благодарност, автор: Валентина Спасова
Секна ли вдъхновението от българското село? Остана ли то единствено върху платната на големите ни художници, в разказите и романите на родните класици, в народните песни? Забравено ли е, че именно земеделецът сменяше пушката с ралото, за да изтегли от падението своята държава след войните? Звучи поетично, а днес това не е на мода, проява на лош вкус е даже. Поемайки този риск, да продължим. Към хлопнатите кепенци на селото се втурнаха млади хора. Не онези,които си кълчат езика, защото за някоя друга година извън страната, били забравили българския. Но пак – повечето студенти в чужбина, отидоха при бабите в Родопите. Да запишат песните им, да съживят госбите им, да запечатат на книга старите ритуали, техния живот от раждането, през задявките с техните изгори , та чак до днешната им самота.
