Животновъдство в Рила, след „бруцелозната война“

След „бруцелозната война“ миналата година  едно от най-трудните неща с оказва да накараш животновъд  от община Рила да говори пред камера. Особено тези, които гледат овце, кози и биволи. А едва ли има някой, който на път за Рилския манастир, да не е вкусвал биволско мляко или не си е купил прясно сирене. Тук те насища самата гледка – пасторални картини, които са като извадени от вековете и ти си допуснат за миг – за да видиш версията на по-мирен и неограбен свят. Да загубим животновъдството в този покровителстван край, където Чудото „ходи по земята“ е непростимо, споделят козевъди. Но не пред камера. Особено след случаите на бруцелоза и автеназията на стадата през миналата година. Онези, които гледат крави, и то под селекционен контрол, са по-разговорливи. Така попадам на приказка от с. Пастра, което идва от „пъстра“ – за  дядо , внуче и повече от 100 крави от рядката местна порода Херефорд. По средата е предприемчивият баща, който обеща през лятото да затвори цикъла с кланница и магазин.