Агрокоментар: Работодателите – нова офанзива
Защо работодателските организации определят Закона за браншовите организации като „държава в държавата“?
Да се създаде Закон за браншовите организации- това е залегнало и в НСП. Заради необходимостта, най-вече, да има критерии за представителността на асоциациите. Колко опита са правени преди това, защо са претърпели крах – ненужно е връщането назад. Но изводът е наложителен – такъв закон би засегнал сериозно интересите на някои асоциации. Затова има неистова съпротива. Съвсем скоро изтече срокът за общественото обсъждане на последния проектозакон. И не кой да е – Асоциацията на организациите на българските работодатели се обяви „против“. Аргументите са изложени в писмо до земеделския министър. Нищо ново под небето! Един предишен законопроект не видя бял свят – може би точно заради оспорването му от работодателите. Трябва да се отбележи, че писмото до Явор Гечев е изпратено от името на Асоциацията на организациите на българските работодатели, обаче всъщност само четири организации, членуващи в нея, са авторите. Трудно е да се прозре, още по-трудно е да се обоснове подозрението – дали това е лобистки акт, поискан от земеделски сдружения ли е, или е загриженост за чистотата на правното пространство. Ето аргументите: Законът за браншовите организации, с критерии за представителност на асоциациите бил“ държава в държавата“. Нарушавал свободата на сдружаване, защо се ограничавало членството на земеделци и преработватели само до една асоциация? Тук-помислете, колко и кои са асоциациите с членска маса от различни сектори.
В Кодекса на труда ясно ясно било разписано всичко за прословутата „представителност“. И всичко това се контролирано от МС! И по-нататък: дискриминация на малките земеделски производители ще има – защо? Изготвянето на регистър с представителните организации щял да доведе до административна бюрокрация и разходи на МЗ и т.н. Да се направел анализ – колко ще бъдат разходите? Разбира се, тези аргументи не могат да се пренебрегнат, най-вече ,заради посочените правни противоречия. Не му върви на този Закон за браншовите организации. Сега – отново трябва, вероятно, да се произнесе съдът- нарушават ли се закони? Тегава работа, ако се стигне до това. На всичкото отгоре – ясно е, проектозаконът за браншовите организации, дори и да се внесе в НС, полза никаква. Тази институция, може да се каже с голяма доза сигурност, няма да я има след броени дни. Редовно правителство, както се очертава няма да има. Категорични било становището: Асоциацията на работодателите иска законопроектът да се оттегли. По-точно, от онези четири нейни членове. Дали ще трябва земеделският министър да избере друга правна рамка с критерии за представителността на земеделските асоциации! Защото тези асоциации –знаем, са далеч над 100, в непрекъснат конфликт помежду си. Особено ако са десетина сдружения от бранш. Излиза, че начинанието на Кирил Вътев и акад. Атанасов – да се регистрира БАК, без да се чакат критерии за представителност, е по-реалистична. Но пък там ще има друг конфликт – кои точно експерти- от десетте асоциации, да речем, да влязат в Инициативния комитет. Всички европейски страни имат структури, които защитават интересите на фермерите. Ние си гоним опашката.
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ