Агрокоментар: Цените на храните – мероприятие на правителството
Премиерът събра представители на различни ведомства, имащи отношение към галопирането на цените
Медиите се надпреварват да говорят за взрива в повишаването на цените – най-вече на хранителните продукти. А тя е много чувствителна за обществото, с нея се печелят и губят избори. При това България вече две години е в предизборна кампания, която се пренесе и в Народното събрание. Анализатори от различни ведомства ни заливат с информация за инфлацията и ръста на цените – не само на храните, но и на други стоки и услуги. Медиите- като страстни любители на „лошите новини“, се фиксираха върху яйцата и маслото – как те били по-скъпи, дори отколкото в Люксембург, една богата държава. Разбира се, този феномен е интересен. Но изваден от логиката на поскъпването на всичко – от енергийните източници, газа, торовете и препаратите, някак си увисва извън сериозния икономически анализ. Актуалното събитие – обсъждането на проблема при министър-председателя – с представители на различни ведомства, не може да се заобикаля. Какво ни казаха след съвета на старейшините? Че се набелязват мерки за овладяване на инфлацията. Предпазливо думата „спекула“- несъществуваща в речника на икономистите, беше оставена за употреба в публицистиката. Не се стигна до абсолютно отречената идея за таван на цените. Гълъб Донев цитира данните: от производителя, до магазините на дребно, храните поскъпват средно с 20-30%. Т.е. тука е заровено кучето. Има привърженици и на тезата – земеделските продукти също осезателно поскъпват, но то е ясно защо. Сега обаче, ще се анализира сериозното отваряне на ножицата“ производител – търговец на дребно“.
Има ли нелоялни търговски практики? На пръв поглед- да! Но пък дефиницията за тези практики е дадена в европейските регулации. Нашето законодателство- задължително, е хармонизирано с европейското. Поради това вечният враг на производителите- големите търговски вериги, трудно могат да бъдат спипани в нарушения. Те знаят как да си опекат работата. Ще се мобилизират редица ведомства, да следят цените и да се налагат санкции съответно, обеща Донев. Картелните споразумения са трудно доказуеми, делата се влачат с години. Иначе има една тежка санкция- тази на потребителя. Както доц. Божидар Иванов каза- докато се купува на тези цени, няма поевтиняване. Пазарна икономика. Търсене- предлагане. Впрочем този икономист направи доста сериозен анализ за инфлацията на пазара – като се спря на причините: монетарни – насочване на големите пари от фондовите борси към инвестиции в стоковите пазари, войната в Украйна и увеличената парична маса в ръцете на хората – повишаващи се заплати и пенсии, друг вид подпомагания. Но кой знае защо, „златните яйца“ станаха фокус в публицистиката. Донев не каза по кои закони ще се търсят спекулантите, както ги наричат. Освен за картел, разбира се. И за да се дистанцира от политическия популизъм подчерта: административни регулации са невъзможни в пазарната икономика. Но пък възкреси идеята на Нинова – табло с цените на едро на видно място, за да можел и потребителят да упражнява контрол. И как? Изглежда, цялата тази правителствена пушилка около цените, е откъсната от сериозните научни постулати в пазарната икономика.
