Агрокоментар: Равни субсидии за европейските фермери – обещание

Нова надежда за изравняване на фермерските субсидии в ЕС – изпълнимо ли е обещанието?

Изравняване на субсидиите на новите страни-членки с тези на старите. Голямата болка на фермерите. Влизаме в трети програмен период, но от нийде взорът надежда не види, както е казал поетът. Години наред българските земеделци и животновъди скърцат със зъби и роптаят. Години наред отвреме-навреме надигат глас и питат: кога ще се случи т.н. външна конвергенция, казано по брюкселски. Аргументът е железен – за каква конкурентоспособност може да става дума, когато излизаш на големия европейски пазар и се бориш с производители далеч повече субсидирани. Трети програмен период започваме, така и ще го довършим, очевидно е, със субсидии под средните за ЕС. Да проследим как във времето се развива тази драматична  фабула. Войчеховски, еврокомисарят по земеделие, помним това, се яви на „поправителен“, когато кандидатстваше за този висок пост, през 2019 г.. След като го „скъсаха“ на първото препитване, ето какво заяви на второто, вече успешно. Цитирам: „Честността на ОСП се гради и на външното, и на вътрешното сближаване. Ние сме на път да уеднаквим плащанията за отделните държави и региони. Аз ще направя всичко възможно, за да засиля този процес“. Направи ли той „всичко възможно“, както обеща преди 4 години? Щом няма резултат, значи става дума за гръмко обещание пред изборната комисия. Да вървим напред във времето. През 2020 г. във Варшава се проведе Конференция на високо равнище, относно бъдещата ОСП. Присъства и Войчеховски. Представители на осем страни –членки от вечните  „новаци“ в ЕС, също бяха там. Една от разглежданите теми: настойчивото искане на тези държави, субсидиите да се изравнят.

Мероприятието мина и замина и толкоз. Български животновъди посетиха Брюксел миналата година. Не мирясват, поставили въпроса и за външната конвергенция. Завърнаха се завалиите и провъзгласиха: приеха предложението ни ! После по терлици се промъкна малката корекция на обещаното от Войчеховски: започваме работа по изравняване на субсидиите, това ще изисква доста време – три, четири години. Сметката показва- значи евентуално след 2027 г. Ама много евентуално! През последните години българският фермер – освен недофинансиран, се сблъска с последствията от ковид-пандемията и войната в Украйна. Предстои ударът от Зеления пакт. Наложи се ние да плащаме солидарността на ЕС – България стана складова база за украинското зърно. Разтресоха се пазарите, щетите върху агробизнеса са много сериозни. Временното правителство втвърди тона. С декларация на МС се тропна по масата: още тази година да се изравнят субсидиите на всички страни-членки!! Дори  се предложи срок – до края на 2023 г. да има политическо решение на Брюксел. Защото ситуацията в България е тежка, започнаха бунтове на фермери, е обосновката. Откъде пари за това изравняване? Многогодишната финансова рамка на ЕС да се промени, заради войната, има предложение. Ето откъде биха се осигурили допълнителни средства за конвергенцията. Но.. засега се питаме: ще останат ли новаците натрапени в  голямото европейско семейство?