Агрокоментар: Липса на работна ръка – нищо ново

Розоберът отново стартира дебата за отчайващата липса на работна ръка в селското стопанство

Липсата на работна ръка в земеделието е стар. Нещо повече, той се задълбочава. В европейски мащаб, а у нас още повече. Гурбетчиите тръгват на път. Защо избират този нелек начин за прехрана? То е ясно много отдавана. Там плащат по-добре. А защо плащат по-добре, пак е ясно: тяхното земеделие е по-конкурентоспособно, с по-големи печалби. Интересен е друг феномен.  В тези богати страни, въпреки ,че механизацията и автоматизацията са на далеч  по-високо ниво, липсата на работна ръка е факт. Явно тежкият ръчен труд в селското стопанство не може да се избегне. Води се за неквалифициран, но това не е съвсем така. Иска се чалъм да береш гъби, череши, ягоди. Тръгнат ли гурбетчиите за странство, нископлатеният български пазар се оголва. Със средна работна заплата в българското  земеделие от 1000 лв., трудно се задържат хората. Прибират се през зимата от чужбината, могат дори да си починат от изтощителния труд, спастрили добри пари. Преглъщат понякога и унизителните условия на труд, дори скотски, което било изключение.  

Започне ли розоберът, отново се повдига въпросът за този фермерски кошмар – липса на работна ръка. Защото следват другите култури, които ще се прибират. Тази година прасковите станаха жертва на студовете. Трябва ли това да става повод за радост, че видите ли, може работната сила да се насочи към непострадалите сектори? С празници ще се посрещне розоберът, по традиция. Красив нашенски ритуал, съхранена традиция. Сянката на трудната беритба тегне вече над красивите полета. Да се пише за този тежък проблем, означава просто да си припомним за дадените обещания от различни институции: синдикати, земеделското министерство, и най-вече Министерството на труда и социалната политика. Синдикатите – още м.г. дадоха предложение субсидиите да се обвържат със заплащането. Как точно, не се знае, но пък всичко заглъхна. Потъна в забрава и – на пръв поглед осъществимия изход: да се финансират мобилни жилища за  работниците, които да се местят от място на място през активния сезон. Т.е. да се поощри вътрешната миграция. Златното правило: преди да започнеш един бизнес, огледай пазара за съответната продукция, към него трябва задължително да се добави: огледай пазара на труда, как ще осигуриш работната ръка. Голяма бариера е временната заетост . Ако изхвърлиш през зимата екипа си на борсата, трудно можеш да го събереш през лятото. Как да се задържи и през мъртвия зимен сезон? Имат думата различните ведомства. На пръв поглед зърнопроизводителите са най-малко зависими от работници. Но не е така. Сложната електроника в големите машини изисква специалисти. Обаче излизат ли такива от средните и висшите учебни заведения? Връзката училища – действащи фермери, които да подпомогнат усвояването на практически знания, е отработена в други страни, но не и у нас. „Социалната условност“ – част от изискванията за директните плащания, влиза в сила на 1 януари 2025 г. Ще трябва да се спазват правила за здравословните, безопасни условия на труд. Сега само тихо се мрънка срещу това решение. Но то предстои. Ще се насложи към нерешените години наред проблеми с работната ръка.